Националната мрежа за децата организира в събота предизборен дискусионен форум „Образованието – диалог за бъдещето тук и сега”. На него бяха поканени представители на всички основни политически партии и коалиции, за да изложат вижданията си в областта на образованието.
Коалиция „Обединени патриоти“ бе представена от доц. Милен Михов, който поиска ревизия на новия Закон за предучилищно и училищно образование и го определи като неефективен и неработещ. Той заяви също, че е необходимо преструктуриране на учебното съдържание и изучавания в училище материал. Патриотите настояват за връщането на военното обучение в горен курс с фокус върху подготовката за действия при кризи. Темата за час по вероучение се интерпретира от Патриотите по-скоро като „Религиозна култура“ – от философска гледна точка и с оглед познаване на културните ценности и различията. Според доц. Михов децата със специални образователни потребности (СОП) трябва да бъдат обучавани „в по-добри за тях места“, а не в масовите училища.
Представителите на „Нова Република“ – Гергана Николова и Кирил Янкулов заявиха, че е необходима промяна на цялата философия на средното образование. Според тях трябва да се върви от сухо заучаване към развитие на умения за търсене и критично използване на информация. Учителят трябва да отстъпи от ролята си на лектор и да стане по-скоро ментор и навигатор, тъй като насилието в образованието не работи. Според дясната формация българското училище има нужда от реална автономия и отворени стандарти, повече иновативни модели, според нуждите на децата и населеното място. Призивът бе „Добрите практики да разписват стандартите, а не стандартите да разписват добрите практики“. По отношения на учебното съдържание са необходими сериозни промени, които залагат на по-малко теория и повече практика, с повече свобода за учителя. „Нова Република“ поискаха ревизиране на ЗПУО и оценка на въздействието му, които да бъдат направени спешно от следващия парламент и ако се наложи – дори изцяло нов закон. Те дадоха най-високи обещания за ръст на инвестициите в образование и достигане до 5,6% от БВП до края на мандата, както и 20-процентен ръст на учителските заплати. „Нова Република“ са против вероучението, тъй като християнският морал и ценности се възпитават преди всичко в семейството.
БСП бе представена от проф. Анелия Клисарова и Уляна Пачева, които изведоха като приоритет борбата с неграмотността, неравнопоставеността и развитието на професионалното образование и патриотичното възпитание на децата в училище. БСП дадоха заявка за работа и повече внимание към здравето и отдиха на децата. Най-непопулярните мерки, които БСП би предприела, ако стане управляваща партия, са обединяване на учебниците, които в момента са прекалено много; национални стандарти в оценяването по твърдо фиксирана скала, която гарантира еднакви стандарти във всички училища, независимо от населеното място и опростяване на тежкия и сложен учебен материал, по който учителите препускат и който според БСП като Държавни образователни изисквания е в основата на неграмотността. БСП са против въвеждането на вероучение, тъй като темата за религията е свързана с възпитанието вкъщи и против финансирането на частни училища с публични средства, тъй като родителите имат право на избор дали искат да плащат за образованието на детето си или да го запишат в държавно училище.
Представителите на ГЕРБ Милена Дамянова и Галя Захариева заявиха, че образованието е основе приоритет на партията, чиято цел е децата на България да бъдат знаещи, спокойни, високообразовани, с европейски ценности, да бъдат конкурентни и да градят икономика на растежа. „Днес ролята на учителя е по-важна от всякога след периода на Възраждането, тъй като децата ни са обградени от фалшиви новини и „пост истина“ и учителят трябва да ги преведе през този свят. Затова той не трябва да бъде постоянно в рамка, затрупан от бумащина, а да бъде иновативен, заяви Милена Дамянова. И обеща още удвояване на учителските заплати в рамките на следващ мандат, привличане на млади учители, работа за повишаване на функционалната грамотност и придобиване на уменията на 21-ви век. Тя заяви, че ГЕРБ отчита като грешка преотстъпването на Министерство на образованието на коалиционните си партньори в предишното правителство и твърдо заяви, че това няма да се повтори, тъй като те не са успели плавно да въведат новия ЗПУО.
Движение „Да, България“ бе представено от Емил Джасим и още трима експерти, които наблегнаха на необходимостта от издигане на авторитета на учителя и педагогическите специалисти чрез създаване на среда за менторство, взаимна подкрепа, продължаваща квалификация и активно включване на родителите. Те обещаха 50% ръст на учителските заплати в рамките на следващите 3 г. и въвеждането на други адекватни стимули. Според Джасим е необходима смяна на фокуса в българското училище – от придобиване на знания, към придобиване на умения, с фокус върху уменията, необходими в 21 век – гражданска и емоционална култура, екологична култура, финансова и дигитална грамотност, меки умения. Той се застъпи за равен шанс за всички деца в България, както и за българската диаспора в чужбина. Джасим заяви още, че е необходима пълна ревизия и независим външен одит на цялата система, тъй като в момента Националният инспекторат по образованието е подчинен на МОН и не е в позицията да посочва грешките на което и да е управление. Частично приравняване на учителя към статута на държавен служител, особено по отношение на пенсионирането, поискаха още „Да, България“.
Представителят на Реформаторския блок Димитър Танев обеща постепенно нарастване на нивото на учителските заплати до достигане на 50% над нивото на средната за страната заплата и 5% от БВП за образование. Той заяви, че се предвижда въвеждането на ефективна външна и вътрешна система за оценяване в училище и допълнителни средства за стимулиране на училищата, където се отчита повишаване на резултатите при оценяванията. Формацията му се обяви за спиране на помощите на семейства, чиито деца не ходят на училище. Той се обяви за това „Българското училище да стане дом и крепост на ученика – чрез въвеждане на повече спорт и извънкласни занимания“. Реформаторите са ЗА финансиране с публични средства на частните училища, тъй като това ще засили конкуренцията и ще подобри качеството на образованието, както и ЗА психолог и медицински специалист във всяко училище.
Коалиция „АБВ, Движение 21“, представлявана от доц. Пламен Ралчев, наблегна на необходимостта от превръщането на училището в сигурно място – не само като физическа, но и като психологическа среда. В момента в училище се придобива една „папагалска култура“, повечето ученици не могат да мислят, а само възпроизвеждат. „Необходимо е развитието на творческо и критично мислене и създаването на филтри и компетенции за критично боравене с информация в новите условия, в които живеем“, допълни още доц. Ралчев. Той също като представителите на „Да, България“ заяви, че българският учител трябва да придобие статут на държавен служител и че професията се нуждае не само от парични стимули, но и от уважение и обществено признание. „Мафията с учебниците да се прекрати, призова той и добави, че в момента в образованието изтичат много пари и е крайно време те да започнат да се управляват по-добре“. Доц. Ралчев се застъпи още за деидеологизиране на учебния материал по хуманитарните предмети и за намаляване на броя на висшистите, за да върви от количество към качество. Според него учителят не само предава знания, но също е и „клас мениджър“, който мотивира, разпределя роли, сплотява и създава екип сред децата. Доц. Ралчев представи и поредица от мерки и добри практики от световния опит за интеграцията на ромските деца и приобщаването на деца със СОП, включително с участието на малкия и среден бизнес.
