Ан Апълбаум (61) е американска историчка и писателка, завършила е Йейлския университет и Лондонското училище по икономика, преподавала е в университети в САЩ и Европа, авторка е на книгите „ГУЛАГ“ - за съветската лагерна система, и „Червен глад“ – за Гладомора в Съветска Украйна.

---

КОНСТАНТИН ЕГЕРТ, DW

Докато играели голф, сенатор Линдзи Греъм е казал на Доналд Тръмп, че е време да наложи санкции срещу Русия. Смятате ли, че във Вашингтон наистина е настъпила някаква промяна?

- Не мога да предвидя реакциите на Доналд Тръмп. Той не разсъждава геополитически. Той не мисли стратегически. Тръмп взима решения в зависимост от това с кого говори в момента и дали смята, че печели. Вярно е, че Сенатът, Греъм и, както разбирам, над 80 други сенатори са готови да подкрепят законопроект, който значително ще затегне санкциите. Вярно е също, че хора от близкото обкръжение на Тръмп пледират за това. Но има и други гласове, отново на хора от неговото обкръжение, които искат той да сключи сделка с Путин, защото за тях лично или за президента това може да бъде много изгодно финансово. В движението MAGA (Make America Great Again) има хора, които активно подкрепят Русия, така че просто ще трябва да видим кой ще спечели в този дебат.

Защо Тръмп е толкова търпелив към Путин? Как си го обяснявате?

- Много хора си задават този въпрос от десетилетие. По време на първия мандат на Тръмп имаше мащабно разследване на източниците на руско влияние върху кампанията му и то беше безрезултатно. То показа, че е имало влияние, но така и не доказа, че Тръмп е участвал в престъпна дейност или че има извършено престъпление. Знаем, че Тръмп е имал връзки с Русия в продължение на 30 години. Предприятията му са получавали руски инвестиции. И това не е теория на конспирацията - всичко това е документирано. Знаем, че той има благосклонно отношение към Русия и че от дълго време се отнася много негативно към съюзите, в които участват САЩ. За това се пише в книгите му, публикувани преди повече от десетилетие. Така че той е имал всички тези инстинкти още преди Путин да дойде на власт, а откакто Путин е на власт, Тръмп е много впечатлен от хора, които работят без контрол и баланс, без ограничения, без съдилища, без журналисти. Той се възхищава от този вид власт, благосклонен е към Русия и лично е впечатлен от Путин. Разбира се, не знам как се развиват личните им отношения, но Путин е опитен офицер от КГБ. Той знае как да открие слабите места на даден човек, как да го манипулира и да го убеди, че е приятел. Със сигурност Тръмп смята Путин за свой приятел и сам го е казвал.

Не е ли това начин да каже на публиката, че той контролира ситуацията? Или наистина вярва, че Путин може да му бъде приятел?

- Мисля, че той наистина го вярва, защото не използва такива думи по отношение на други хора, на други лидери, но ги използва по отношение на Путин.

Много хора смятаха, че Тръмп не е способен на емпатия, че тя не е част от неговата психика, от неговия характер. И изведнъж го виждаме да разговаря с украинска репортерка по време на пресконференция в Хага след срещата на върха на НАТО и той вече изглежда другояче - приятелски настроен и съпричастен. Смятате ли, че може би нещо е повлияло на психологическото му състояние напоследък?

- Не мога да отговоря на този въпрос. Той очевидно не изпитва съчувствие към много хора. Той говори за опонентите си като за "паразити". Говори за имигрантите в Съединените щати като за тези, които "тровят кръвта на нацията". Това е езикът, който е използвал Хитлер. Така че той е човек, който е имунизиран срещу жестокостта, той не се притеснява от цивилните жертви. Силно се съмнявам, че един инцидент го е променил. Но кой знае.