Софийският международен литературен фестивал ще се проведе от 9 до 14 декември 2025 г. в НДК, събирайки български и световни автори в серия от срещи, четения и дискусии. Тринадесетото издание обещава интензивна литературна програма с над 20 събития и специални гости, превръщайки НДК в пространство за диалог между различни литературни традиции и нови творчески гласове.
SKIF препубликува от "Литературен вестник" интервюто на Ани Бурова с Амелия Личева - програмен директор на СМЛФ, декан на факултет „Славянски филологии“ в СУ "Св. Климент Охридски".
---
Наближава поредното издание на традиционния Софийски международен литературен фестивал, който тази година ще се проведе между 9 и 14 декември. Коя е водещата тема – или може би теми – на тазгодишното издание?
- След вече 5 издания зад гърба ни, с Дария Карапеткова, с която правим СМЛФ, се убедихме, че когато каниш над 20 писатели, тематичният принцип не работи особено. Защото засичания, естествено, има и по посока на поставените в текстовете проблеми, и по посока на промените в традиционните определения на жанровете, но по-скоро водещо в нашия избор е разнообразието. Стремим се да покажем тенденции, интересни явления в световното писане, като съблюдаваме обаче изискването авторите все пак да са превеждани на български. Някои от предложенията идват директно от издателите, други са наши. Естествено, списъкът с поканените винаги е много по-голям, но част от тях отказват. Някои, защото програмите им не го позволяват. При други възрастта се оказва фактор, а трети, и това е много чест отказ, казват, че не пътуват през декември, защото е месец, който посвещават на семействата си. За съжаление, от Асоциация „Българска книга” са фиксирали провеждането на СМЛФ в този период и отказите с този аргумент ще продължават. Използвам случая да благодаря специално на Мира Друмева, защото с Дария я засипваме с покани, които да разпраща към агентите на писателите, които предствавлява нейната агенция.
Получаваме невероятно съдействие от нея и екипа й и това е безценна помощ за нас. Винаги има и още нещо, което остава скрито за публиката. До последно е имало още автори, които имат дори купени билети, често те са сред звездите в програмата, но се отказват месец преди самия фестивал. И тази година това се случи с двама от много важните ни гости, но такъв е рискът с подобни актуални събития на живо. Не на последно място, получаваме страхотна подкрепа от културните центрове и посолствата на много от държавите, и това ни помага да привлечем качествени писатели. Накратко на въпроса Ви, искаме да каним добри писатели, като държим баланс между известни и такива, които в своите страни са много популярни, но в България тепърва ще се чува за тях. Защото ролята на СМЛФ е и да помага на българските издатели да налагат добрата литература. Така че ако има нещо, което е константно в избора ни, това е да приемаме да каним писатели, които отговарят на представата ни за литература, която си струва да се чете.
Бихте ли представили по-подробно основните акценти в програмата на фестивала тази година, кои са писателите, с които ще се срещне българската публика?
- Ще започна с Джанет Уинтърсън по две причини. Първата, защото говорим за писателка, която е наистина звезда. Получихме подкрепа лично от посланик Копси, когато я поканихме. Впоследствие разбрахме, че писателката многократно е канена в България, но винаги е имало откази. Втората е, че Джанет Уинтърсън ще направи майсторски клас по творческо писане и той ще е безплатен за участниците. Смятам, че това е страхотен шанс за пишещите и съм малко изненадана, че кандидатите бяха основно жени писателки. Да, Уинтърсън има теми, които можем да отнесем към феминизма, но има и много текстове, които фокусират важните теми на днешния ден и които не са по никакъв начин полово маркирани. Но СМЛФ доста често ни изправя и пред един проблем, който мен отдавна спря да ме изненадва – много сме регионални и много трудно надскачаме егото си.
Много от писателите на тазгодишното издание, с които ще се срещне българската публика, са били в краткия списък на Международния „Букър“, а имат и важни национални награди. Ето авторите по азбучен ред: Джанет Уинтърсън, Джулия Каминито, Елена Костюкович, Елизабет Костова, Жерар дьо Кортанс, Итамар Виейра Жуниор, Иън Макгуайър, Камий Лоранс, Мари Ндиай, Мария Сарагоса, Мерседес Росенде, Нога Албалах, Петър Шестак, Селва Алмада, Тодорис Гонис, Урсула Олсен, Фредерик Льоноар, както и българските автори Велина Минкова, Иван Кръстев, Йоанна Елми, Момчил Миланов, Рене Карабаш.
Важно е да отбележа, че сред гостите има драматург, какъвто е Тодорис Гонис, а Урсула Олсен, да кажем, е водещото име в съвременната датска поезия. Украинката Елена Костюкович е преводачката на руски на Умберто Еко, която ще разкаже за познанството си с него, за наскоро завършения труд, посветен на преводаческата й работа по неговите текстове, но ще говори и за последната си книга „Киев“. Селва Алмада представя силното поколение на писателките от Южна Америка, които се оформят като едни от най-интересните съвременни авторки, създаващи т.нар. литература на тревожността. Мерседес Росенде предлага остроумен и ироничен поглед към традиционния криминален роман и ще я чуем да говори за своята книга, но и за неочаквано широк кръг от актуални въпроси, засягащи нашите общества. Иън Макгуайър ще коментира своята мрачна философска притча, издържана в най-добрите традиции на текстове като „Моби Дик” и „Сърцето на мрака”, а Нога Албалах чрез своя автофикционален разказ, посветен на последните месеци от живота на баща й, ще говори за неговото детство в България, за спасяването на българските евреи и благодарността на Израел.
Освен срещите с писатели, в програмата на фестивала винаги са били важни и дискусиите по различни актуални и важни за днешната литература проблеми. Какви дискусии сте предвидили в тазгодишното издание?
- Тази година поканихме съвременни български писатели от по-младите поколения, които имат преводи в чужбина – даже някои от тях като Рене Карабаш са и сред най-превежданите български автори изобщо, – за да поразсъждават върху въпроса за кого пишат. Знаете, напоследък у нас се изостри дебатът за световната литература и започнаха да валят обвинения, че превежданите български автори пишат по рецепта и избират конвертируеми теми, за да са лесно преводими. Намирам, че в това отношение криво разбираме универсалността и подценяваме факта, че да хващаш темите на съвремието, не е просто конвертируемо, а е сред важните цели на литературата по принцип.
Така че за универсалното и регионалното, за пътя навън и стратегиите в писането си ще говорят Рене Карабаш, Йоанна Елми, Момчил Миланов и Велина Минков с модератор Николай Колев. Тук е моментът да подчертая, че за всички разговори опитваме да привлечем и отлични модератори, защото те са тези, които задават посоките на дискусията. И разбира се – разчитаме и на преводачите на кабина, които отново са сред най-добрите в устния превод, като Ива Дикова, Сабрина Хил, Милена Маринкова, Надежда Симеонова, Георги Исаев…
Фестивалът се провежда в самия край на годината. Къде го поставя това в културния календар на страната, но и на европейските литературни фестивали? По-трудно ли е да се организира той през последните седмици на годината, след многото вече състояли се през изминалите месеци събития, или това дава на екипа ви възможността да го замислите като обобщение и кулминация на литературната година?
- Вече частично отговорих на този въпрос. По-трудно е, защото ние започваме да го подготвяме още от момента на приключването на предходния. Даже вече имаме разпратени покани към автори за догодина. Казах за отказите, които получаваме заради времевия отрязък на провеждане, който е много близо до Коледа. Освен това получаваме заявките на издателите през януари и там не фигурират автори, които са знакови и които през годината виждаме, че те издават и е можело да поканим. Така че в това отношение ни се иска да разчитаме на малко по-отговорно планиране и от страна на издателите. А дали е кулминация на литературната година, надяваме се това да го покаже публиката.
Освен че е в края на годината, фестивалът е и доста продължително събитие, по традиция всяка година продължава шест дни. Предизвикателство ли е да се задържи вниманието на публиката за почти седмица, да съставите програмата така, че през всички дни да е интересна и равностойна? Още повече че по време фестивалът обикновено съвпада и с Панаира на книгата…
- Принципно да, във всеки от дните има ключово събитие, за което публиката като че ли е гарантирана. Но на нас ни се иска да има много хора и на срещите с автори, които – пак казвам – читателите може да чуват за първи път. Защото лоши писатели няма сред поканените и е добре да се прояви любопитство. Много разчитаме на студентите, на хората от читателските групи. Те имат повече ентусиазъм. Професионално занимаващите се с литература най-слабо посещават подобни събития, за съжаление. Изключения има, но не са много.
Кой според Вас е най-важният критерий за успеха на фестивал като този – наситеността на програмата и броят участници, авторитетът и известността на поканените писатели, реакциите и броя на публиката…?
- Всички тези фактори, взети заедно. Натрупаната биография на СМЛФ, имената на звезди, които са гостували, дават резултат. Знаете как е, като видиш, че твой колега е бил в София, и ти решаваш да дойдеш. Така че искаме да успяваме с това да идват най-известните имена и да увеличаваме публиката. А най-вече – да стимулираме четенето на всички тези автори. Миналата година всички издатели отчетоха ръст в продажбите на книги от гостувалите имена и това за нас е може би най-голямото признание, че фестивалът си върши работата.
Кое смятате за най-големия успех на Софийския международен литературен фестивал през годините? И какви цели за бъдещето му си поставяте с вашия екип?
- Ще бъде голям успех, ако се утвърди като фестивал, който има международен авторитет и участието в който не е за отказване. Но нали знаете, това е свързано и с много средства, защото големите фестивали плащат и големи хонорари на участниците. А ние искаме да ни гостуват звезди, чийто хонорар за участие да е 200-300 евро. Културата е въпрос на национална политика, а фестивалът разчита единствено на държавно финансиране чрез проекти.
