ИВАН ДИМИТРОВ, "Дневник"
Кинорежисьорът Раду Михайляну е роден в Румъния, но още през 1980 г. емигрира във Франция, бягайки от комунистическия режим. Автор е на филми като "Влакът на живота", "След живота", "Концертът" и "Изворът на жените", за които е получавал награди на фестивали като тези във Венеция и Берлин и които са били номинирани за отличия като "Златната палма" в Кан и "Златен глобус" за чуждестранен филм. През 2018 г. неговата филмова адаптация по романа "История на любовта" на Никол Краус беше част от конкурсната програма на "Синелибри", а тази година той пристигна в България, за да бъде част от журито на фестивала.
-------
Една от основните теми във вашите филми е тази за идентичността. Защо е така? И по какъв начин се самоидентифицирате като човек, който е румънски евреин, който от почти четири десетилетия живее във Франция?
- Наистина идентичността е една от темите, които засягам в своята работа. Първата причина е, че аз самият съм емигрант. Всеки един емигрант си задава въпроса за своята идентичност, защото, когато заминеш, трябва се промениш и да се адаптираш. Затова и той се пита постоянно: "Кой съм аз вътре в себе си?" Иначе от днешна гледна точка считам себе си за евреин, за румънец, за французин и за гражданин на целия свят.
Как стои европейското кино в контекста на глобализацията?
- Европейското кино продължава, подчертавам - засега, да бъде интересно. Но има голяма заплаха - то е в опасност, защото навлизаме в етап, в който културата се размива все повече в глобалната култура. Която на свой ред е подчинена на глобални интереси и много скоро ще бъде задвижвана от алгоритъм. В тази битка има опасност да изгубим своята откровеност, своята честност и това, което ни отличава от другите. В тази посока сега се водят много битки както на локално, така и на глобално ниво. Аз активно участвам в тях.
Една от тези битки е свързана с разпространението на европейското кино. По какъв начин то може да се подобри във времената на "Дисни"?
- Съществуват разнообразни механизми за защита. Една от възможностите е да се създадат квоти за инвестиции спрямо американските гиганти. Да ги задължим, когато имат приходи от една европейска държава, да реинвестират част от тези приходи в местната идентичност и култура. Другият механизъм е това, което наричаме "моралното право на автора" - творецът да има по-голямо право на избор и повече сила от този, който дава парите. Една трета възможност е самите ние да създадем силна мрежа на разпространение по целия свят. Така не само ще се защитаваме, но и ще можем да атакуваме.
За какво е успяла да се пребори досега европейската кинообщност?
- През миналата година спечелихме изключително важни битки по линията на две много съществени директиви на Европейския съюз. Знам за какво говоря, защото бях на предна линия. При Директивата за аудио-визуалните медийни услуги успяхме да договорим 30% от каталога на всички платформи и разпространители да се състои от европейски заглавия. На тях вече им е забранено да дистрибутират само американско съдържание в евопейските държави. Другата директива е тази за авторското право. Сега всяка една платформа е задължена да заплати авторските права на съдържанието, което ползва, независимо дали това е песен, статия или филм. От другата страна, да кажем, беше "Гугъл". Те бяха отделили 30 млн. евро, за да направят така, че директивата да не бъде приета. Борихме се в продължение на 2 години и накрая спечелихме. Не е лесно, не е просто, но се движим напред. Бяхме всички заедно и в интерес на истината моите български приятели много помогнаха, за да убедят вашите евродепутати.
Споменахте платформите като "Нетфликс". От известно време за техните филми се води разгорещен диалог - за участието им по фестивали, за разпространението им по кината...
- От много време винаги е имало филми, които излизат в салоните, и филми, създадени за телевизията. Понякога се случва някои от втория вид да отиват в Кан и в крайна сметка да се озоват в кината. Въпреки това в основата си те са предназначени за телевизията. Сега просто се появява трета категория – филмите, създадени от платформите. В самата си дефиниция те не са кинофилми, но това не означава, че са лоши. Те могат да бъдат добри и тогава да бъдат селектирани на кинофестивалите. Но само като изключение. В бъдеще платформите ще инвестират във филми, които ще бъдат прожектирани в кината. Както вече 30-40 години го прави телевизията. В това няма нищо изключително.
Как изглежда българското кино отстрани?
- В артистичен аспект в България има изключително силно кинопроизводство. За съжаление обаче няма ясно установена политическа структура, която да позволява финансирането на качествените филми. Да, ние можем да помагаме – от Франция, от други държави. Но самата българска кинообщност трябва да успее да наложи на политиците един истински работещ механизъм за финансиране, както е в много европейски страни като Франция, Германия, Холандия.
Заснели сте филмовата адаптация по романа на Никола Краус "История за любовта" в САЩ. По какво се различава снимачният процес от този в Европа?
- В Европа се уважава мнението на автора, тъй като той е човекът с визията за филма, а в САЩ - най-вече този, който дава парите. Дори в този контект там се появяват и реализират изключителни творци. Но в САЩ правилата са изключително стриктни. Понякога на нас, европейците, ни е много трудно да се нагодим към тях. Аз го направих, защото съм отишъл да работя там. Но сега, когато водим преговори с американци, които идват да снимат в Европа, те са наред да се адаптират към тукашните правила. От куртоазия.
Как се прави кино от литература?
- Колкото по-голям шедьовър е литературното произведение, което имаме пред себе си, толкова повече то присъства в колективното въображение на хората. Много трудно е да привнесеш нова гледна точка и да промениш нечии представи, въображение, съзнание... Бих казал дори, че е ненужно да се сблъскваш по този начин с литературата. По-интересно е, когато книгата не е толкова известна и самият сюжет се поддава на заснемане. Тогава се стремиш да преведеш този сюжет на езика на киното. Което, съвсем естествено, е предателство спрямо литературата.
Какво ви занимава в момента?
- Това, което винаги ме е вълнувало в изкуството, е свободата. Така че ще продължавам да водя битка срещу парите и глобализацията. А тази битка става все по-ожесточена.
