Нов вид тарантула, открит недалеч от родния град на  писателя Габриел Гарсия Маркес, е наречен на неговото име. Група уругвайски и колумбийски учени начело с Карлос Перефан от университета в Монтевидео са открили паякообразното във високите части на планина. Kankuamo marquezi е наречен както на Маркес, така и на туземната група Канкуамо, която обитава района на Карибска Колумбия, откъдето е известният писател.

Паякообразното разполага със защитен механизъм от жилещи косми, които се забиват в очите на хищници и в кожата на човека. Паякът изглежда страшен, но не е агресивен. Тялото му е дълго 3 сантиметра, а крачетата му – още толкова. Общата дължина на паякообразното е 9 сантиметра.

ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС (ГАБО)  е роден на 6 март 1927 г. в  Аракатака. Световната слава му носи романа „Сто години самота“ през 1967 г. Докато пише книгата, в продължение на 18 месеца, той продава колата си, взима храна на кредит, залага имущество и пуши по 6 кутии цигари на ден. Неуморният му труд се увенчава с огромен успех. През 1982 г. е удостоен с Нобеловата награда за литература. Смятан е за най-известния представител на магическия реализъм. 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина