ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Героят от едноименната трагедия на Уилям Шекспир (написана през 1633) не е бил нито гърбав, нито куц, заявиха наскоро английски учени.

„Лебедът от Стратфорд” описва последния суверен от прочутата династия на Плантагенетите , починал преди повече от 500 години, като мъж с грозна, физика – много гърбав, куцащ, чийто страшен и отблъскващ вид е разлайвал дори кучетата.  Но английски изследователи доказаха, че истината е  съвсем друга. Като проучиха тленните останки на този „зъл и коварен крал” и реконструираха в 3D неговия гръбначен стълб, стигнаха до извода, че Ричард ІІІ Плантагенет  ( 1452 – 1483) не е бил гърбав, а е страдал от сколиоза, странична деформация на гръбначния стълб.

Учените забелязали тази аномалия, когато открили скелета на краля в околностите на град Лейчестър през 2012 година. И това беше една от най- значителните археологически находки през последно време във Великобритания. Изследователите са възстановили в пластмасов модел 3D гръбначния стълб чрез сканиране, а изследването публикували в медицинското списание „Лансит”.

„Това е типичен случай на сколиоза, появила се още в юношеските му години”, твърди проф. Бруно Морган, специалист- рентгенолог от Университета в Лейчестър.

Гръбначният стълб на британския владетел е със силна, подчертана извивка между 65 и 85 градуса, която може да се определи като спирала. В наши дни този дефект може да се коригира успешно по оперативен път, но преди 500 години това е било немислимо. Дясното рамо на суверена било малко по-издигнато от лявото, торсът малко по-къс от нормалното, в сравнение с дължината на крайниците.

„Шекспир е имал правото да напише, че Ричард ІІІ е страдал от гръбначно изкривяване. Но е сгрешил, че това е било голяма гърбица”, твърди проф. Пирс Митчъл, биолог и антрополог от Университета на Кембридж.

„Шекспир пише още, че кралят е имал тънки ръце и е куцал. Но като анализирахме скелета, установихме с точност, че при него всичко е било симетрично. И нито ръцете са били слаби и тънки, нито има някакъв признак, че е куцал. Краката му не са били нито къси, нито криви, а напълно нормални!”, добавя същия учен.

Ричард ІІІ е убит през 1485 година, по време на тежка, кръвопролитна битка, когато е 31-годишен и воюва с политическите си врагове, за да запази короната. След неговата смърт настъпва краят на династията на Плантагенетите и началото на династията на Тюдорите, с коронацията на Хенри VІІ Тюдор.

„От друга страна, бих казал, че физиката на Ричард ІІІ не е била чак толкова противна и отблъскваща, както твърди Шекспир. Но ясно е едно, че човек със сколиоза и изкривяване на част от гръбнака с около 70 градуса, не може да не е имал някакви страдания и да се е чувствал съвсем здрав. Но няма съмнение: Ричард ІІІ е бил достатъчно силен, за да носи тежко оръжие, да отиде на война, да се бие с враговете си!”, добавя проф. Бруно Морган. 

В пиесата си, както знаем, Шекспир го описва като зъл и отмъстителен тиран, убил двама принцове, умрял с вика: „Кон, дайте ми кон! Давам царството си за един кон!”. Някои историци считат, че репутацията на този владетел след смъртта му е била силно очернена от неговите врагове, привърженици на Тюдорите.

А да не забравяме, че пиесата е написана близо два века след смъртта му и  не е документален разказ, а художествено произведение, в което истината и фикцията се преплитат.

Легендарният  актьор Сър Лорънс Оливие (1907 – 1989) пресъздаде на сцената и екрана много от главните роли в шекспировите драми, сред които и тази на легендарния Ричард ІІІ.

 

 По материали от английския печат 

 

„Има огромен натиск върху младите хора. Всички им казват какви трябва да бъдат и не ги оставят сами да го открият.“

Кейт Уинслет, британска актриса, родена на 5 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата