ЕЛЕНА ГЕЛОВСКА, "Дневник"

Правителството одобри безвъзмездно придобиване от българската държава чрез дарение на сгради в Украйна, в които е живял и работил Христо Ботев през 1866-1867 г., съобщи пресслужбата на кабинета. Постройките ще станат публична държавна собственост и ще се стопанисват от Министерството на образованието.

През 2015 г. имотът, който е в с. Задунаевка, Одеска област, е пререгистриран пред държавен нотариус чрез договори за дарение между собственика Мария Вакаренкова и Димитър Тучков - тогава действащ генерален консул на България в Одеса. След реконструиране на постройките Димитър Тучков е заявил желание да дари имота безвъзмездно на българската държава, се казва в съобщението.

Преди повече от месец пред "Медиапул" дипломатът разказа, че е купил със свои лични средства къщата от наследниците на Тома Вакаренков - някогашния хазяин на тогавашния млад учител и бъдещ български поет и революционер. Желанието на дарителя е там да има музей на Ботев и на българите - преселници.

"Медиапул" припомня историческите факти: по силата на Букурещкия договор през 1812 г. този район влиза в състава на тогавашната Руска империя. След това започва масовото заселване на бягащи от поробената си родина българи. Първите от тях пристигат от Пловдив и Сливен през 1817 година. Днешната улица на мястото, където се заселват, носи името на Ботев. Именно на нея е и къщата, приютила поета. Няколко години по-късно пристигат още няколко десетки български семейства и през 1822 година е основано селище с името Задунаевка - защото спрямо България се намира зад Дунав.

Едва 15-годишен Христо Ботев е изпратен от баща си даскал Ботьо Петков да учи гимназия в Одеса. След завършването си той е изпратен като селски учител в Задунаевка, където пристига през август 1866 година. През следващата година заминава, за да се погрижи за своите близки в родния Калофер. Междувременно към края на 1866 г. в Задунаевка пристига Г. С. Раковски и прекарва три денонощия в същата къща.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...