ИВАЙЛО ВЕЗЕНКОВ, "Свободна Европа"
… Тоз, който се стреми
да Те отслаби, той с това неволно Ти помага
по-пълно да явиш мощта Си; злото му дори
използваш Ти, та и от него да твориш добро.
(Джон Милтън, "Изгубеният рай", превод Александър Шурбанов)
Джон Милтън е труден за четене дори за хората, за които английският е майчин език. Преводът му на български, както и превеждането на всяко друго произведение, не е само резултат от добро познаване на езиците. Това е създаване на нов литературен текст. Проф. Алксандър Шурбанов казва, че това е “задача, която човек трябва да решава със смирение и в същото време с дързост”.
На 5 април той навърши 80 години. Автор е на единадесет поетични и седем есеистични книги, както и на голям брой литературоведски изследвания, посветени на Шекспир и поетиката на Английския ренесанс.
Наричат го най-големият шекспировед в България. Преводач е на четирите велики трагедии на Шекспир, „Кентърбърийски разкази“ на Чосър, „Изгубеният рай“ на Милтън и много други.
Списъкът с награди в областта на литературата е твърде дълъг, но сред тях се открояват тези за принос към българската литература и култура „Христо Г. Данов“, „Почетен Аскеер“ и „Гео Милев“.
"Аз не правя много голяма разлика между личното творчество и превода. В превода човек също създава литературни текстове”, казва проф. Шурбанов в интервю за Националната телевизия навръх рождения си ден.
Според него да превеждаш Данте , Шекспир и Байрон на български език не е лесна работа. “Докосването ми до тях винаги е било радост", споделя той.
Майсторът на превода казва, че най-голямото предизвикателство е да намери “този ключ, който ще стигне до българския читател”.
Често питат хората на словото как черпят вдъхновението си, но според проф. Шурбанов “вдъхновението без да се полива - расте”.
“Ако човек почне да се грижи прекалено много за него, сигурно ще го изсуши. Вдъхновението трябва да се остави на свобода”, казва той.
АЛЕКСАНДЪР ШУРБАНОВ е роден през 1941 г. в София. Завършва гимназия в столицата и специалност английска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Специализира в Съсекския университет (University of Sussex), Великобритания.
През 1970 – 71 г. е лектор по български език и литература в Лондонския университет. През 1972 г. става кандидат на филологическите науки с дисертация върху поетиката на Джон Дън и постъпва като редовен асистент в Софийски университет, а през 1977 г. е избран за доцент по английска литература. Бил е лектор и в Калифорнийския университет.
