ИВАЙЛО ВЕЗЕНКОВ, "Свободна Европа"

… Тоз, който се стреми

да Те отслаби, той с това неволно Ти помага

по-пълно да явиш мощта Си; злото му дори

използваш Ти, та и от него да твориш добро.

(Джон Милтън, "Изгубеният рай", превод Александър Шурбанов)

 

Джон Милтън е труден за четене дори за хората, за които английският е майчин език. Преводът му на български, както и превеждането на всяко друго произведение, не е само резултат от добро познаване на езиците. Това е създаване на нов литературен текст. Проф. Алксандър Шурбанов казва, че това е “задача, която човек трябва да решава със смирение и в същото време с дързост”.

На 5 април той навърши 80 години. Автор е на единадесет поетични и седем есеистични книги, както и на голям брой литературоведски изследвания, посветени на Шекспир и поетиката на Английския ренесанс.

Наричат го най-големият шекспировед в България. Преводач е на четирите велики трагедии на Шекспир, „Кентърбърийски разкази“ на Чосър, „Изгубеният рай“ на Милтън и много други.

Списъкът с награди в областта на литературата е твърде дълъг, но сред тях се открояват тези за принос към българската литература и култура „Христо Г. Данов“, „Почетен Аскеер“ и „Гео Милев“.

"Аз не правя много голяма разлика между личното творчество и превода. В превода човек също създава литературни текстове”, казва проф. Шурбанов в интервю за Националната телевизия навръх рождения си ден.

Според него да превеждаш Данте , Шекспир и Байрон на български език не е лесна работа. “Докосването ми до тях винаги е било радост", споделя той.

Майсторът на превода казва, че най-голямото предизвикателство е да намери “този ключ, който ще стигне до българския читател”.

Често питат хората на словото как черпят вдъхновението си, но според проф. Шурбанов “вдъхновението без да се полива - расте”.

“Ако човек почне да се грижи прекалено много за него, сигурно ще го изсуши. Вдъхновението трябва да се остави на свобода”, казва той.

АЛЕКСАНДЪР ШУРБАНОВ е роден през 1941 г. в София. Завършва гимназия в столицата и специалност английска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Специализира в Съсекския университет (University of Sussex), Великобритания.

През 1970 – 71 г. е лектор по български език и литература в Лондонския университет. През 1972 г. става кандидат на филологическите науки с дисертация върху поетиката на Джон Дън и постъпва като редовен асистент в Софийски университет, а през 1977 г. е избран за доцент по английска литература. Бил е лектор и в Калифорнийския университет.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...