Алжирецът Булем Сансал, известен в Западна Европа като критик на авторитаризма, награждаван с наградата за мир на германските книжари, разбуни духовете с книгата „2084: краят на света”. Това е втората литературна провокация на френскоезичен автор тази година след „Подчинение” на Мишел Уелбек, коментира faz.net. Романът излезе в тираж 150 хил. с марката на издателство „Галимар” и е претендент за Гонкур. 

В романа на Уелбек ислямът превзема Франция през 2022 г., когато президент става мюсюлманин, който налага на страната традиционните ислямски правила. Самсал си кореспондира с „1984” на Джордж Оруел и също създава антиутопия – през 2084 г. ислямът е завладял света, сегашният начин на живот свършва, календарите се изхвърлят, в Свещена война старият свят е победен - няма повече книги, музеи, храната и дрехите, мебелите и домашните вещи – всичко старо е отречено. 

През 2084 г. се ражда Аби, светът вече се казва Абистан, единственият език е абистански. Владетелят живее в 25 палата, поданиците му имат право само да се молят и да работят и живеят мизерно. Забранено им е да пътуват, освен на малък елит, който тъне в лукс. Няма джихад и атентати, всички критици на властта са се предали доброволно. 

Сансал, самият той мюсюлманин, критикува остро западния ислямизъм – във Франция, Великобритания, САЩ и Русия. Според него ислямският фундаментализъм разцъфтява там с подкрепата на правителствата. Такива обвинения отправят и други писатели мюсюлмани, те твърдят, че европейците поддържат добри отношения с най-ретроградните елементи на исляма, които подтискат и държат в подчинение, като не позволяват образование и модерен живот на етноса си. 

 

Коментари  

0 #1 бачо киро 28-02-2017 09:14
отново пример за “ алтернативни факти“ - наричани другояче в нлп - “изкривяване на времето“, защото това вече се е случило поне на две места: опозицията на един азиатски диктатор изчезна напълно - страната се казва засега “РФ“; в сърцето на френската столица, както и на много други места, от години съществуват ислямски зони, наричани "no-go", където френската конституция всични френски закони не важат, и където френски полицай не смее да стъпи - оттам и името на английски език - но го. това го има и у нас - на входно-изнодната зона на монополния петролен търговец - пристанището на лукойл - не смее митничар или полицай да припари, превръщайки тази привидно българска територия в небългарски анклав и пробив по общата европейска граница, както и в достатучна причина единственият претролен търговец у нас да не плаща данъци - както са правили ал капоне и мултигруп преди тях.
Цитиране

„Понеже всяко правителство, което управлява без съгласието на управляваните, по дефиниция представлява робство.“

Джонатан Суифт, ирландски писател, роден на 30 ноември преди 356 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.

Такива, каквито бяхме

 

50 години от премиерата на "Каквито бяхме". Творбата на Полак е сред вечните класики на Холивуд, която може да се гледа винаги и с удоволствие