ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Джордж Оруел, (Ерик Артър Блеър) - писател (1903 - 1950)

Произход: Индия/Англия, средна класа

Образование: King's Scholar - Итън

Интереси: литература, политика, жени, черна бира, червено вино, силен тютюн

Най-известни творби: "1984", "Животинската ферма", "Не оставяй аспидистрата да увехне"

-------

Един длъгнест, несръчен и леко хаотичен в поведението си човек, един любител на силните цигари, истинската бира и точния изказ на име Ерик Артър Блеър мина през живота само за 47 години, но остави книги, които безкрайно ще мъчат и утешават съвестта на човечеството. Познаваме го като Джордж Оруел, а когато го четем, никога не сме сигурни дали годината 1984 вече ни е подминала, или още предстои.

"Беше ясен, студен ден през април. Часовниците биеха 13" - така започва романът "1984". И виждаме Уинстън Смит бавно да се качва към апартамента на седмия етаж и на всяка площадка вижда плакат с огромното лице на 45-годишен мъж с гъсти черни мустаци и сурови красиви черти. Портретът е нарисуван така, че очите те следват, когато се движиш.

Това не е Биг брадър от телевизията, това е реалният Биг брадър, който не само те гледа, а и те вижда. Онзи, от когото зависи не просто светлото ти бъдеще на тъпа плеймейтка или цицореста фолкпевачка, а целият ти жалък живот. Без лиготии, без компромиси - или обичаш Големия брат и живееш, или не го обичаш и не живееш. Още по-страшно - понякога го обичаш, а не живееш.

Това се случва, ако той прецени, че любовта ти не е достатъчна. Или ако задаваш въпроси. Ако помогнеш на някого. Ако ти помогнат на теб. Ако си представиш, че си човек. Ако не вярваш, че войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила. Изобщо, случва се винаги, когато Големият брат прецени.

А той винаги, рано или късно, преценява и тогава поемаш към прочутия апартамент 101, където се реализират най-големите ти кошмари. Не се смейте, в това живяхме при "социализма". Но няма да влизам повече в "1984" - прочетете я, тя е сред най-значимите книги на ХХ век. Не мога да пропусна обаче друга важна посока от живота Оруел - неговия личен "социализъм".

Първо, той е резултат от житейски обстоятелства. Семейството му е аристократично, но бедно, оттам интересът му към нисшите класи като журналист. Второ, "социализъм" в английския вариант - лейбъризмът, в България би бил доста вдясно от центъра.

Трето, оруеловият "социализъм" е против сталинския. Писателят отива в Испания да се бие в Гражданската война и се свързва с лявата ПОУМ. Сталинистката ИКП обаче не толкова се бие срещу Франко, колкото срещу другите леви. Оруел е отвратен от лъжите на комунистите, а те за малко да го осъдят на смърт. Измъква се навреме и казва истината в "Почит към Каталуния" - книга, която се приема на нож от левите интелектуалци на Запад. Четвърто, според повечето биографи, в наши дни Оруел би бил консерватор.

Човекът обаче е чешит не само в политиката, а изобщо. Харесва силния тютюн и простата английска храна, но за бирата е безкомпромисен - сериозните хора пият само гъст, силен ейл. В едно есе казва, че в най-готиния пъб бирата трябва да се сервира в калаени халби. Любовта към индийскя чай пък му е от младостта, когато е имперски полицай в Бирма и отблизо изучава източните религии и източните красавици.

Да, Джордж Оруел си пада по жените, но има задръжки - смята, че е неугледен и жените не го харесват, макар животът му да е пълен с доказателства за обратното. Включително дотам, че, както той го описва, понякога се стига до "заемане на неприлични пози" дори на публични места.

Да, в краткия си живот, прекъснат на 47 от туберкулозата, писателят преживява много прилични и неприлични неща, но за истински неприлично той смята само лъжата, заблудата, манипулацията, желанието да се скрие истината от хората. А спасение срещу лъжата Джордж Оруел вижда в мисленето на истината. В писането на истината. В казването на истината пред целия свят. Знае, че иначе годината 1984 ще се залости завинаги в живота ни.