ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН-България

Очакваният нов, трети брой на елитното списане за световна и родна култура „Съвременник“ е вече в книжарниците на „Хеликон“, „Сиела“ и „Хермес“. И определено може да се каже, че е богат и интересен. Започва по традиция с нов роман – една много добра автобиографична проза на американеца Денис Джонсън  (1949), едно интересно ново име за нас, и продължава с разказите на лауреата на „Пулицър“, Ричард Форд (1944), Тобайъс Улф (1945) и Джон Гарднър (1933- 1982). И четиримата американци са преведени майсторски от Божидар Стойков.

Италианската литература е представена от двама автори в превод на автора на тези редове : Грация Деледа (1831- 1936), класик на италианската литература и една от първите писателки, лауреат на „Нобел“ (1927) - с подбор от нейните прочути разкази от родната й Сардиния, един синтез от веризъм и модернизъм, и от Енрико Морович (1906 – 1994) с цикъла „Кратки истории“ – между реалното и фантастичното. 

Перуанецът Алфредо Брайс Еченике (1939), едно от значимите имена в тази малко позната у нас латиноамериканска литература, в превод от испански на Десислава Венева, е представен с един много добър разказ „Флиранс и ние тримата“.

От българската литература са включени немалко автори на поезия и проза като популярната Здравка Евтимова, също и разказвачите: Данила Райчева, Любомир Халачев, Васил Люцканов, Димитър Димитров. Поезията е от Тенко Тенев, Владимир Ганев и Амелия Станеску от Румъния.

Художник на броя е пейзажистът от Самоков Васил Чакъров (1934- 2018), представен в един пространен потрет от критичката Анелия Николова. А изисканото оформление е на художника Иво Рафаилов.

През последните години „Съвременник“ започна да представя, макар и със закъснение, новоизлезлите книги с кратки рецензии от литературните критици Патриция Николова и Митко Новков.

И нека да благодарим на големия наш писател Владимир Зарев, зарадвал ни наскоро с новия си, забележителен исторически роман „Объркани в свободата“, който в това бездуховно време, при тези трудни условия, с помощта на издателска къща „Труд“ продължи живота на това уникално списание за много добра литература. 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков