БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Достатъчно време изчаках да мине след като гледах четвъртата „Матрица“, за да осмисля и възприема нейните послания…
Няма да коментирам култовия статус на трилогията от 1999 – 2003 г., променила ни представите за кинофантастика, нито ще се заигравам със смяната на пола на режисьора Лари, превърнал се в Лана Уашовски.
Изборът си е негов/неин, по-важното е как тя се е справила със свръх очакванията на милионите фенове на поредицата…
Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват.
Най-често задаваният въпрос, който и мен ме терзаеше, бе „Защо? Защо след толкова години се рискува с продължение?“
Повече от ясно е, че „Възкресения“ ще си избие парите и ще излезе на печалба - то не може и да бъде другояче.
Но само пълната каса не би бил стимулатор и за най-големия почитател на финансовите успехи в целулоидния свят…
Има нещо друго, по-важно и съществено.
Лана Уашовски продължава сагата, защото вижда в нея смисъл, търсейки помощ от съсценаристите Дейвид Мичъл и Александър Хемонд.
Ще кажете – не са измислили кой знае какво, след сблъсъка с машините и матрица в матрицата, сега Нео – Киану Рийвс отново се сблъсква с двата свята – на реалността и фантазията, само че този път попада във видеоигра, която сам е създал и в която трябва да се бори с много опасен противник като Смит или по-точно неговия приемник, изигран с демоничен блясък от Джонатан Гроф. При това, знаейки, че изборът е илюзия, но той е единственият в или извън матрицата…
Направен със замах и вдъхновение, разпрострян на цели 147 минути, филмът се гледа с интерес и любопитство…
Не оставя никого безразличен.
Свръх очакващите ще мърморят, че специалните ефекти повтарят оригиналните, което не е вярно, че има прекалено много цитати от предните части, че Киану Рийвс - Нео , Кари Ан-Мос – Тринити и Джейда Пинкет – Смит - Ниоба, са вече прекалено стари за ролите си, че Рийвс сякаш е раздвоен и мисли повече за ангажимента си в четвъртия „Джон Уик“ на Чад Стахелски, че Яхя Абдул Матин Втори не е достоен заместник на Лорънс Фишбърн като Морфей…
Харесващите „Възкресения“ ще акцентират на блестящата хореография, с която са заснети баталните сцени, пищната визия на Джон Тол и Даниеле Масачезе, вещата игра на Джонатан Гроф и Кристина Ричи – Гуин де Вер, ще държат да отбележат, че без Мос и Рийвс не би имало никаква „Матрица“, както и ще изтъкнат проникновеното разкриване същността на обърканото и лишено от позитивна цел общество, останало в плен на илюзии, манипулации и напразни надежди…
Скромното ми мнение е, че „Възкресения“ е достоен продължител на трилогията, качествено зрелище, с което Лана Уашовски няма защо да се срамува…
Разбира се, това не е класиката от 1999 г. и не може да бъде, но колко продължения на франчайзи са постигали подобен подвиг?
Дори великият Спилбърг се издъни с „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“през 2008 г., а Лана Уашовски все пак излиза с чест от бойното поле.
След неизбежната почивка, необходима за размисъл, вероятно ще разбере, че повече приключения с Нео, Тринити и Морфей е просто ненужно да измисля и рискува да снима.
В сферата на фантастиката сигурно ще продължи да работи и развива проекти и се надявам те да са на нивото поне на „Облакът Атлас“ (2012) и „Пътят на Юпитер“ (2015)…
„Матрицата: Възкресения“, 2021, 147 минути, съсц. и реж. Лана Уашовски, „Уорнър брадърс“
