КРАСИМИРА ХАДЖИИВАНОВА, "Фейсбук"

Сега, аз искам да попитам ТОВА КАКВО Е?? Защо децата трябва да гледат героите на Хари Потър изобразени като нещо, болно от туберкулоза и гигантизъм едновременно?? Какви са тия "авангардни" решения в О-то да има разкривена светкавица? Това не е ли било модерно през 70-те години? И тези корици как изразяват историите, описани вътре - какво ни казват тези несъразмерни, космати чудовища по раздърпани гащи, полегналите като ранени партизани в ливадата кривогледи върлини, астигматичните жаби-октоподи, облещените коне с клечки за зъби вместо грива... То па не било кон, било някакъв абстрактен грифон, простете, ама човек дори не може да разбере какво вижда, някакви петна, пльоснати по вертикала и хоризонтала...И всичко това обвито, разбира се, в една соц тъга, гнет и в цвят на зрял картоф. Ние си го обичаме тоя цвят, сакън, цели улици си правим в него, но тия деца имат интернет, виждат как се случват нещата по света, където, невероятно, има и други цветове и форми, и шрифтове, и... просто искам да попитам докога ще я караме така? Защо толкова държим всичко да изглежда така, както е изглеждало преди 40 години? Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед и мършав?? Знам, че илюстраторът е известен и доказан, и е рисувал какво ли не, ама други илюстратори в последните 50 години нямаме ли? Някакви анимации правехме, някакви награди взимаха едни хора... Да ги бяха помолили тях да нарисуват Хари Потър. Да бяха помолили някой от интернет. Или пък да го бяха оставили на децата, дето ще трябва да го четат тоя Хари Потър, да си го нарисуват сами. Всичко щеше да е по-добре.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.“

Джоузеф Конрад, британски писател от полски произход, роден на 3 декември преди 167 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин