ДАМЯНА ВЕЛЕВА, "Свободна Европа"

Името ѝ се е превърнало в емблема на българската клавирна школа. За заслугите си е удостоена със званието Officier des Arts et Lettres на френското правителство, ордена на японския император, наградата “Кристална лира 2003” за върхови изпълнителски постижения.

Амстердамският филхармоничен оркестър, Лиежката филхармония в Белгия, Руският симфоничен оркестър в Москва, Сингапурската филхармония и Софийската филхармония са само няколко от симфоничните оркестри, на които проф. Жени Захариева е била солистка.

Тази година тя празнува двойна годишнина – личен юбилей и 60 години на сцената.

От началото на 2021 г. досега пианистката и музикална педагожка направи серия от концерти в България и в чужбина. На нейни рецитали имаше възможност да се наслади публиката в Ниш, София, Париж, Охрид, Видин, Стара Загора, Шумен, Разград.

Въпреки шестте десетилетия на сцената проф. Захариева казва, че не се е уморила да свири.

„Аз съм убедена, че нашето спасение – на музикантите – това е музиката. Музиката ни откъсва от ежедневието, тя ни изпраща до най-високите, най-хуманните, най-красиви идеи, които са били създавани от гениите именно с такава цел: да ни променят, да можем да се връщаме към себе си, да намираме в себе си най-хубавото, което ни е дадено по природа“, казва проф. Захариева в интервю за Българското национално радио (БНР).

„Затова много се радвам, че мога да свиря, и мисля, че бих свирила, докато мога да дишам.“

По време на дългата си кариера на сцената проф. Захариева е изнасяла концерти в Европа, Далечния Изток, Африка и Америка. Работила е съвместно с редица именити диригенти като Томас Зандерлинг, Кристиан Бадеа, Лев Маркиз, Шарл Де Волф, Давид Порчлайн, Вероника Дударова, Лоран Хиш, както и с почти всички български диригенти.

Част от богатата ѝ музикална биография са и майсторските класове по пиано, които изнася в Москва, Париж, Токио, Йокохама, Лятна музикална академия в Сан Даниеле – Италия, както и Лятната музикална академия „Русалка“ в България.

Пред БНР Жени Захариева разказва, че именно благодарение на музиката е успяла да обиколи света.

„Мога да кажа, че не съм ходила на отделни пътешествия без музика. Всъщност всичките ми пътешествия са свързани с концертната ми дейност.“

И въпреки че много от нейните колеги вече са приключили с концертната си дейност, тя е вдъхновена да продължава да пътува, да свири, да се среща с публиката. Обяснението ѝ е просто:

„Струва ми се, че това вече е лична необходимост. Ти считаш, че без това не можеш да живееш и затова продължаваш.“

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина