ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Историята на нейния живот е добре позната в България. Тя започва от малко селце близо до Лакатник и достига до най-големите музикални сцени в света. Силви Вартан, френската певица с български произход, от десетилетия е културен символ и в двете страни.

Днес тя се обявява в подкрепа на още една - Украйна. В понеделник стана ясно, че през май Вартан ще издаде миниалбум от пет песни, печалбите от който ще бъдат изцяло дарени на UNICEF в полза на Украйна.

"Tози славянски народ и съсед на България ми говори, ние имаме едно и също ДНК. Имам в репертоара си много песни, които извикват от близо или далеч моето детство и по-специално изгнание, устойчивост и свобода. Много бързо реших да издам този миниалбум с помощта на моя антураж и по-специално на Филип Русо", пише певицата в изявление на своя сайт.

Сред петте презаписани песни в миниалбума са "Одеса" и "Марица", като последната е посветена на България. Част от текста й гласи: "Марица е моята река, както Сена е твоята. Но само баща ми си спомня за нея понякога".

78-годишната Вартан обича да изтъква българските си корени. Тя е родена в село Искрец през 1944 г. и има по-голям брат - Еди. Прекарва първите седем години от живота си в страната. Тя описва това време като едни от най-щастливите години в живота си, въпреки че не забравя и тежкия комунистически режим.

"Спомням си как с майка ми се редяхме в продължение на часове на опашка за парче хляб. Комунистите бяха ужасни. Веднъж един от тях зашлеви шамар на майка ми, защото не ръкопляскала достатъчно силно на някакъв оратор", пише тя в биографичната си книга "Между сянката и светлината".

По-късно пред БНТ казва, че се е страхувала майка й да не изчезне, така както са изчезвали много техни съседи през първите години на режима.

Вартан има "необикновена връзка“ с майка си. "Затова за мен България е страната на любовта, на спокойствието, на безгрижието", казва тя пред Нова телевизия.

Баща й Жорж, арменец, роден във Франция, успява да емигрира с цялото семейство от България и през 1952 г. заедно се преместват в покрайнините на Париж. Няколко години четиримата живеят в една хотелска стая.

"За мен любовта е най-важното. Тя ти се дарява, ако си с късмет да имаш страхотни родители. Някой ще реагира - лесно е да се каже, когато ги имаш. Да, но нека споделя нещо лично. Когато във Франция бях на 7, изживяхме 4 години в една хотелска стая. Нямахме пари, но имахме всичко - свобода и любов", казва Вартан пред БНТ.

Междувременно брат й Еди успява да натрупа връзки и да започне работа в музикалните среди. Благодарение на това по-късно семейството се премества в самия Париж, а малката му сестра записва първата си песен в дует с Франки Жордан. Така през 1961 г. Вартан става звезда, а малко след това издава и първата си плоча.

Също благодарение на Еди певицата се запознава с друга изгряваща звезда – Джони Холидей. Двамата имат дългогодишен брак, изпълнен с общи турнета, раздели и кризи. Те се превръщат в звездната двойка на Франция, а личният им живот става публичен.

Когато се ражда синът им Дейвид, Холидей не се отказва от бохемския си живот и това провокира Вартан да поиска развод. Той обаче опитва да се самоубие и тя му обещава, че няма да го напусне.

По-късно певицата преживява две тежки катастрофи. При първата получава леки рани, но нейна приятелка умира. При втората Холидей е на волана и кара с максимална скорост по заледен път, за да не закъснеят за концерт. Колата излиза от пътя и се блъска в дърво, а лицето на Вартан е обезобразено. Това води до поредната криза в отношенията между двамата.

Години по-късно официално съобщават за развода си, а Вартан се омъжва повторно за американския продуцент Тони Скоти. С него осиновяват момиче, родено в България, и остават заедно и до днес.

"Винаги съм действала със сърцето и инстинктите си", казва Вартан пред БНТ. "Много е лесно в този бизнес да се качиш на въртележката и да не слезеш от нея. Тогава губиш същността си, а не бива да се отдалечаваш от важните неща - любовта, семейството, децата. Единственото, за което си струва да водиш битки".

Днес Вартан има над 65 албума, 1500 песни и 50 милиона продадени плочи и дискове. Участвала е и в редица кинопржекции. Певицата развива активна благотворителна дейност в България. Заедно с брат си основава фондация за подпомагане на деца в нужда.

Вартан става почетен гражданин на София, наградена е и с "Медал за човеколюбие" на БЧК за изключителен принос към хуманитарните каузи на организацията. Певицата има сериозна роля и в освобождаването на българските медицински сестри, арестувани в Либия през 1999 г.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.