ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Историята на нейния живот е добре позната в България. Тя започва от малко селце близо до Лакатник и достига до най-големите музикални сцени в света. Силви Вартан, френската певица с български произход, от десетилетия е културен символ и в двете страни.

Днес тя се обявява в подкрепа на още една - Украйна. В понеделник стана ясно, че през май Вартан ще издаде миниалбум от пет песни, печалбите от който ще бъдат изцяло дарени на UNICEF в полза на Украйна.

"Tози славянски народ и съсед на България ми говори, ние имаме едно и също ДНК. Имам в репертоара си много песни, които извикват от близо или далеч моето детство и по-специално изгнание, устойчивост и свобода. Много бързо реших да издам този миниалбум с помощта на моя антураж и по-специално на Филип Русо", пише певицата в изявление на своя сайт.

Сред петте презаписани песни в миниалбума са "Одеса" и "Марица", като последната е посветена на България. Част от текста й гласи: "Марица е моята река, както Сена е твоята. Но само баща ми си спомня за нея понякога".

78-годишната Вартан обича да изтъква българските си корени. Тя е родена в село Искрец през 1944 г. и има по-голям брат - Еди. Прекарва първите седем години от живота си в страната. Тя описва това време като едни от най-щастливите години в живота си, въпреки че не забравя и тежкия комунистически режим.

"Спомням си как с майка ми се редяхме в продължение на часове на опашка за парче хляб. Комунистите бяха ужасни. Веднъж един от тях зашлеви шамар на майка ми, защото не ръкопляскала достатъчно силно на някакъв оратор", пише тя в биографичната си книга "Между сянката и светлината".

По-късно пред БНТ казва, че се е страхувала майка й да не изчезне, така както са изчезвали много техни съседи през първите години на режима.

Вартан има "необикновена връзка“ с майка си. "Затова за мен България е страната на любовта, на спокойствието, на безгрижието", казва тя пред Нова телевизия.

Баща й Жорж, арменец, роден във Франция, успява да емигрира с цялото семейство от България и през 1952 г. заедно се преместват в покрайнините на Париж. Няколко години четиримата живеят в една хотелска стая.

"За мен любовта е най-важното. Тя ти се дарява, ако си с късмет да имаш страхотни родители. Някой ще реагира - лесно е да се каже, когато ги имаш. Да, но нека споделя нещо лично. Когато във Франция бях на 7, изживяхме 4 години в една хотелска стая. Нямахме пари, но имахме всичко - свобода и любов", казва Вартан пред БНТ.

Междувременно брат й Еди успява да натрупа връзки и да започне работа в музикалните среди. Благодарение на това по-късно семейството се премества в самия Париж, а малката му сестра записва първата си песен в дует с Франки Жордан. Така през 1961 г. Вартан става звезда, а малко след това издава и първата си плоча.

Също благодарение на Еди певицата се запознава с друга изгряваща звезда – Джони Холидей. Двамата имат дългогодишен брак, изпълнен с общи турнета, раздели и кризи. Те се превръщат в звездната двойка на Франция, а личният им живот става публичен.

Когато се ражда синът им Дейвид, Холидей не се отказва от бохемския си живот и това провокира Вартан да поиска развод. Той обаче опитва да се самоубие и тя му обещава, че няма да го напусне.

По-късно певицата преживява две тежки катастрофи. При първата получава леки рани, но нейна приятелка умира. При втората Холидей е на волана и кара с максимална скорост по заледен път, за да не закъснеят за концерт. Колата излиза от пътя и се блъска в дърво, а лицето на Вартан е обезобразено. Това води до поредната криза в отношенията между двамата.

Години по-късно официално съобщават за развода си, а Вартан се омъжва повторно за американския продуцент Тони Скоти. С него осиновяват момиче, родено в България, и остават заедно и до днес.

"Винаги съм действала със сърцето и инстинктите си", казва Вартан пред БНТ. "Много е лесно в този бизнес да се качиш на въртележката и да не слезеш от нея. Тогава губиш същността си, а не бива да се отдалечаваш от важните неща - любовта, семейството, децата. Единственото, за което си струва да водиш битки".

Днес Вартан има над 65 албума, 1500 песни и 50 милиона продадени плочи и дискове. Участвала е и в редица кинопржекции. Певицата развива активна благотворителна дейност в България. Заедно с брат си основава фондация за подпомагане на деца в нужда.

Вартан става почетен гражданин на София, наградена е и с "Медал за човеколюбие" на БЧК за изключителен принос към хуманитарните каузи на организацията. Певицата има сериозна роля и в освобождаването на българските медицински сестри, арестувани в Либия през 1999 г.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина