Служебният министър на културата Найден Тодоров награди певицата с български корени Силви Вартан със „Златен век“ – огърлие, в навечерието на откриването на изложбата „Силви Вартан и нейната България“ в галерията на Българския културен институт (БКИ) в Париж, съобщи  пресцентърът на Министерството на културата (МК).

Тодоров е удостоил Вартан с отличието заради „нейния изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност“.

„Само мога да се опитам да си представя, какво е мислело онова малко русоляво седемгодишно момиченце, когато е поело по дългия път към Париж с ясната идея, че вече нищо няма да е същото и всички пътища назад са прекъснати. Свободата, както всички знаем, има цена. Не знам каква цена сте платили вие, но днес спокойно мога да кажа, че цената си е струвала. Франция Ви припозна за своето златно момиче, светът Ви припозна за любима певица, но вие никога не забравихте корените си“, е заявил на Найден Тодоров, цитиран от пресцентъра на МК.

Министърът е отбелязал, че от Силви Вартан през 1968 г. французите са научили за българската река Марица, благодарение на песен, в която тя пее: „Марица е моята река, както Сена е твоята. От първите ми години не ми остана нищо, освен една кукла и една мелодия“. 

„И понеже Марица е и моята река, скъпа Силви, и тази песен винаги ме разчувства, искам да Ви кажа – не сте права! Останало Ви е много повече – останала е голямата Ви любов към България“, е казал още министър Тодоров на Силви Вартан.

По думите му нейната обич към България могат да потвърдят хиляди деца, които имат своя шанс за живот благодарение на медицинската апаратура, която певицата, чрез фондацията си, е дарила на българските болници. 

„Не мисля, че има българин, който да не е плакал, когато през 1990 г., при първото си завръщане в България, изпяхте „Облаче ле бяло“. Всичката любов, всичката болка и всичката радост бяха събрани в тези безценни три минути, с които Вие ни показахте, че големият артист е този, който има и голямо сърце.  За мен е чест именно аз да връча най-високото отличие на Министерството на културата - „Златен век“ – огърлие, за принос към българската култура на Силви Вартан – най-добрия посланик на българската душевност и талант. И любим артист на всички нас“, е отбелязал Тодоров при връчването на отличието.

Служебният министър на културата е разгледал експозицията в галерията на БКИ-Париж. Изложбата, която се открива днес, събира близо 50 фотографии от различни години от завръщанията на Силви Вартан в България. Включва кадри от концертите на певицата, моменти от нейната дарителска и благотворителна дейност в страната, снимки от детството й, както и семейни кадри със съпруга на Вартан - Тони Скоти, със сина и дъщеря й – Давид и Дарина.  

 Събитието е част от програмата, посветена на 80-годишния юбилей на Силви Вартан, организира се от Българския културен институт в Париж съвместно с фондация „Силви Вартан за България“. Експозицията ще бъде отворена за посетителите до 30 януари 2025 г.  

 

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 105 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...