ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Китаристът на Queen Брайън Мей го определя като "един от най-големите мозъци на рок музиката".

Джеймс или по-познат като Джими Пейдж, основател и член на една от най-големите рок групи на 70-те - "Лед Цепелин" , в понеделник навърши 79 години.

Той е роден в лондонското предградие Хестън и започва да свири, когато е едва на 12. Първата група, към която се присъединява, е Red E. Lewis and the Red Caps. По-късно свири за The Crusaders, с които участва в турнета и издава първия сингъл със свое участие - „The Road to Love“, издаден през 1962 година.

"Още от 50-те години, когато се появи рокендролът, знаех, че искам да правя точно това. Не мислех, че ще успея, да ви кажа, но просто знаех, че искам да съм част от това", казва Пейдж за Ескуайър.

По-късно учи в колежа по изкуство в Съри, Англия, като не спира да свири. Между 1963 и 1966 записва с групи като The Rolling Stones, The Who и The Kinks.

През 1968 г. създава "Лед Цепелин" , на която е китарист, композитор и продуцент. В състава са още вокалистът Робърт Плант, барабанистът Джон Бонъм и басистът Джон Пол Джоунс.

По това време Пейдж вече е натрупал достатъчно професионален опит и има конкретна визия за това каква музика ще прави бандата. Тя създава 8 студийни албума за 10 години и става една от най-популярните и продавани групи.

През 1980 г. Бонъм умира от задушване, свързано с алкохол. Групата се разпада, а Пейдж отказва да свири известно време.

"Беше страхотно да се работи с него", казва по-късно китаристът. "Това е толкова трагична загуба, най-малкото заради музиката, която можеше да направи през всичките тези години".

През 80-те и 90-те Пейдж участва в няколко музикални групи - XYZ, Firm, Honeydrippers, Coverdale-Page и Page and Plant. През последните две десетилетия той активно се занимава с осъвременяването на записите на "Лед Цепелин"  и нагаждането им към дигиталната ера.

Имал многобройни връзки през годините, от които има три деца.

"Когато погледна назад", казва Джими Пейдж, "имам чувството, че животът ми е бил очарователен".

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина