По повод 100 години от рождението на художника Георги Баев община Бургас в партньорство с Национална художествена академия организират ретроспективна изложба „Георги Баев. 100 години от рождението на художника“  Тя ще бъде открита на 21 март от 18 ч. в Галерия „Академия“ ( ул. „Шипка“ 1, София).

"По време на откриването на изложбата детски хор „Милка Стоева“ при Младежки културен център – Бургас, под диригентството на Мариета Секлемова и Лили Бедросян, клавирен акомпанимент Миглена Славова, ще изпълни композиции на Петър Льондев, Николай Кауфман и Георги Петков", уточняват организаторите на изложбата. 

Георги Баев е знаково и емблематично име, свързано най-вече с пейзажната живопис от втората половина на ХХ век. Роден е през 1924 г. в Бургас. Завършва Националната художествена академия (1949), специалност „Живопис“ при професорите Илия Петров и Дечко Узунов.

В предстоящата изложба са включени 42 творби, които проследяват различни периоди в неговото творчество – от най-ранните графики от 50-те години на ХХ век („Момче“ 1957, „Рисунка“ 1957, „Ателието“), до 60-те години на ХХ век, когато Баев категорично избира живописта за свое творческо верую („Утро“ 1962, „Лодки“ 1963). 

Не са пропуснати и творбите „Пролетни нощи“ (1966), „Пране“ и „Край колодрума“ (1967), които професор Аксиния Джурова определя като: „емблематични за развитието на българското изкуство тогава и днес“. 

В края на 60-те и началото на 70-те Георги Баев се отдалечава от пряко копиране на натурата, ориентира се към абстрактния лиризъм и условността на пейзажния фрагмент („Мрежи“ 1974, „Пейзаж в синьо“ 1975, „Плаж“ 1979). 

Към най-зрелия му период спадат 70-те и 80-те години на ХХ век, време на динамична творческа активност. Морето става основна тема в творчеството му. Морският пейзаж на Баев изпъква сред множеството традиционни интерпретации на темата от други български маринисти с неочаквано ярък и наситен колорит, с обобщени и изчистени форми. Платната на Баев създават усещане за статичната красота на морето, за близостта на така мечтания хоризонт. 

Изпепеляващата страст, с която Баев работи идва от огнената мощ: през 1983 г. е подпалено ателието му унищожени са стотици творби. Обгорелите платна, оцелели след пожара напомнят, че смелостта във всяко време е изпитание. В пряк отзвук на действителността постепенно творбите на Баев стават драматични, появява се фигурата, тревогата за човека. Цветовете са плътни и наситени, носят силно психологическото звучене. Баев вече не рисува лодки и море, небе..., защото с тях е казал това което е необходимо, Баев е променен:

„Този пожар ме разтърси така, че след това направих най-хубавата си изложба и то само за седем месеца… "Когато съм разгневен и отчаян най-много работя“.

Тази изложба е поводът през 1986 г. Баев да стане носител на Хердеровата награда на Виенската академия за изкуство. Представен е в 34-томния речник за изкуство на лондонското издателство „Макмилън“. 

 В „Георги Баев. 100 години от рождението на художника“ са експонирани картини от цикъла „Спомен“ и серията „Бариери“. 

Достигнал до мъдростта на остаряването, той се примирява със себе си и със света и се връща към оптимизма и светлината в по-ранното си творчество, но вече обогатено от живота светоусещане.

Георги Баев е депутат в VII Велико народно събрание (1990 – 1991 г.). 

Умира на 18 февруари 2007 г. в Бургас. 

 В експозицията са включени творби от фонда на Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“ и от колекцията на семейството.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина