„Тоя талант не бива да се губи“. Това казал Владимир Димитров-Майстора, виждайки творбите на едва 15-годишния Стоян Венев. Той пръв открива таланта на даровития младеж и го насочва към училище в София. На 21 септември се навършиха 120 години от рождението на това „талантливо момче“, чието име днес се нарежда сред най-именитите художници.

 

ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА 120-ГОДИШНИНАТА

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ представя изложба „120 години от рождението на Стоян Венев – български художник, живописец, карикатурист и график“. Експозицията ще бъде открита на 23 септември и може да бъде разгледана до 23 октомври.

Юбилейна изложба по повод 120 години от рождението на Стоян Венев бе открита в художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил.

 

РАБОТИ ПРЕДИМНО В ОБЛАСТТА НА ЖИВОПИСТА И КАРИКАТУРАТА

Стоян Венев е роден в с. Скриняно, Община Кюстендил. Още съвсем малък остава сирак. Завършва Художествената академия, специалност „Живопис“, при проф. Борис Митов, проф. Стефан Иванов и проф. Димитър Гюдженов. Дарованието му се проявява с еднаква сила както в живописта, така и в карикатурата. Творбите му показват нищета, в която живеят хората в българското село, затова не се харесват на властта и през 1933 г са конфискувани. А по-късно е осъждан за богохулство и порнография. Подведен е и под отговорност по тогавашния Закон за защита на държавата.

Определян е като един от най-достойните последователи на Владимир Димитров - Майстора.

Автор е на множество графики и карикатури. Основни теми в творчеството му са народният бит и фолклор.

 

ТВОРБИ С ЛЕКА ЗАКАЧКА И НАМИГВАНЕ

Някои от произведенията му се основават на антифашистки идеи, заради което е подвеждан под отговорност. Дългогодишен редактор е на вестник „Стършел“. 

„Стоян Венев е художник, създал самобитно творчество, със собствен почерк и стил и достъпен изразен език. В творбите му винаги има лека закачка или намигване. Рисува с едри краски, едри форми и се отличава с лаконизъм на композицията. За него няма да прозвучи като клише твърдението, че е „емблематичен художник“ – с разпознаваем щрих и тематика, претворил с разбираща и всеопрощаваща усмивка живота на обикновения човек и неговите житейски прегрешения, българските нрави, мотиви из българския фолклор и родната природа. В този смисъл той е изненадващ и с лиричния си поглед към нейните красоти, които пресъздава с четката си“, разказват от кюстендилската художествената галерия „Владимир Димитров - Майстора“.

Критиката посочва, че в творбите на Венев винаги има лека закачка или намигване. Рисува с едри краски, едри форми и се отличава с лаконизъм на композицията. 

Стоян Венев представя самостоятелни изложби в София (1942), Москва (1965), ГДР (1969), Западен Берлин (1971) и др. Участвал е със свои картини в общи художествени изложби в СССР, Чехословакия, Китай, Берлин, Будапеща, Лайпциг, Лондон, Париж, Виена, Атина, Букурещ и Ню Йорк. Организирани са шест юбилейни изложби – през 1954, 1964, 1974, 1984, 2004 и 2014 година.

 

ОТКАЗВА СЕ ОТ ДЕПУТАТСКОТО МЯСТО

След 9 септември 1944 г. Стоян Венев е избран за народен представител. Само два месеца по-късно обаче той се отказва от депутатското място с аргумента „Четките ме чакат и плачат за мен. Не мога да зарежа рисуването“ и се връща на село. 

Той е член-съосновател на Дружеството на новите художници. Лауреат е на Димитровска награда през 1950 и 1953 г., удостоен е със звание „Народен художник“ през 1954 г. и „Почетен гражданин на Кюстендил“ през 1965 г.  Венев е обявен за почетен гражданин на Кюстендил през 1965 г., а в галерията на Майстора в града има и зала, носеща неговото име. Творби на Стоян Венев се намират в НХГ, СГХГ, Дрезденската галерия, Пушкиновия музей в Москва, в галерии в Лондон, Париж, Кишинев, Петербург и в множество частни колекции. През 1950 г. и 1953 г. е отличен с Димитровска награда. Удостоен със званието Почетен гражданин на Кюстендил през 1965 г.

Умира на 20 март 1989 г.

Източник: БТА

  Следвайте ни и във Viber ТУК

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков