ВАНЯ СИВКОВА, "Свободна Европа"

Животът й е неизменно свързан с хумора, сатирата, театъра и с режисьора Теди Москов, който е неин съпруг. Позната е и на телевизионните зрители от хумористичното телевизионно шоу "Улицата".

На 7 април Мая Новоселска ще получи наградата "Златен кукерикон" за цялостно творчество на името на Георги Калоянчев. Това отличие се връчва от Сатиричния театър "Алеко Константинов", а носителят на приза за 2024 г. е съпругът на Новоселска Теди Москов.

Именно Москов е човекът, който непрекъснато вкарва актрисата в ролята на много смешния, малко тъжен, невинен и раним човек с големи мечти. А голямата мечта на Мая Новоселка е била да бъде на "Бродуей", споделя самата тя за Interviewto през 2015 г.

За работата си с Москов казва, че понякога е трудна, но всичко трудно от работния процес после се забравя. Той е познат с характерното си поведение към актьорите, с които работи. Не пести цветистия си език и при работата със съпругата си. Веднъж, докато имат различия как трябва да бъде изиграна определена сцена, той я праща "да пасе пеликани в Силистра", споделя Новоселска в свое интервю пред bTV.

Мая Новоселска е родена на 6 май 1963 г. в София.

Тя завършва актьорско майсторство за куклен театър при Юлия Огнянова и Елена Владова във ВИТИЗ, сега НАТФИЗ, "Кръстьо Сарафов" през 1985 г. Там среща бъдещия си съпруг Теди Москов, като дебютът й на сцената е в ролята на Мисличка за летене в "Някои могат, други не" на Москов.

От 1992 г. по Ефир 2 с участието на Новоселска започва да се излъчва и "Улицата". Автор и режисьор на предаването отново е Москов. В него Новоселска си партнира с Кръстю Лафазанов, Христо Гърбов, Камен Донев, Тончо Токмакчиев и други известни актьори. Скечовете им често са импровизирани. За последен път "Улицата" се излъчва през 2004 г. по Нова телевизия.

Сред другите роли на Мая Новоселска са Уродът във "Фантасмагории" – по Ернст Теодор Амадеус Хофман, Водният дух в "Приказка за скитник" – по Карел Чапек, Жулиета в "Ромео и Жулиета", Стената в "Сън в лятна нощ" по Уилям Шекспир.

Носителка е на награда на името на Ив Монтан за най-добра актриса през 2002 г. за филма "Рапсодия в бяло". Наградена е с "Аскеер" и "Икар" за главна женска роля в моноспектакъла "Едно малко радио" от Мая Новоселска, Теди Москов и Борислав Стоилов.

Мая Новоселска и Теди Москов имат един син – Иван. В интервю пред bTV през 2014 г. тя казва, че синът им е искал да стане актьор, но те не са били напълно съгласни с тази идея. И в крайна сметка Иван става режисьор, като баща си.

А през декември 2024 г. беше премиерата на неговия филм "300 клоунски сили", посветен на Теди Москов.

Мая Новоселска обича да излиза на сцената, обича професията си, но не обича да дава интервюта. Самата тя казва, че актьорите живеят много странен живот.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 209 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.