"Вече нямам сили да се занимавам с театър. Театърът е всеки ден да започнеш отначало. Преуморен съм." С тези думи режисьорът Теди Москов анонсира театралния си спектакъл „Улицата”, който ще се играе на 8 и 9 юни в зала 1 на Националния дворец на културата в столицата. Всички билети за тях вече са продадени, съобщи БГНЕС.

„Наистина смятам да се отказвам от театъра и с това представление искам да припомня кой съм бил и после дълго ще замълча”, обясни режисьорът, но все пак не си затвори вратата напълно. Той щял да продължава да пише сценарии за екранни продукции. Имал и ангажимент към Варненския куклен театър за септември – пиесата "Пурпурният остров.

"Този театър, който аз правих, бе успешен атентат срещу скуката и лишаване от следобедната дрямка на българското изкуство. Сега това вече не е нужно. Преди с невероятни комици, артисти и импровизатори разрушавахме всичко онова, в което сега те участват и строят наново. Строят това, което заедно с тях сме разрушавали", каза режисьорът и припомни, че театърът му е бил силен, когато в свинщината на комунизма е казвал къде е свободата, с какво може да се пошегуваме, как да си поемем дъх.

"Използвам свободата, за да пътувам и работя, където си искам без работна виза, да казвам какво мисля. Когато ми кажат, че преди бозата е струвала 6 стотинки, а аз отговарям, че за сметка на това вицът струваше 5 години затвор. Някои хора си мечтаят за предишното, защото хапваха от общия казан, без да дават нищо", каза Москов.

"Аз послания нямам, като видиш един водопад да пада, какво му е посланието? Не съм мислил за никакви послания. Изкуството няма послание и тази тъпа система да обясняваш на актьора защо казва това изречение, е все едно да обясняваш на цигуларя всяка фраза на Паганини какво е искал да каже с нея, това са глупости. Не ми говорете за послания, посланието е от социализма", заяви режисьорът. "Аз се занимавам с хумора на абсурда и радостта от хумора. Има хумор, който предизвиква радост. Друг, който злобничко се подиграва, но моят не е такъв. За мен най-голямото удоволствие, е когато публиката избухне в смях."

"Какви безпаричия, какви глупости? Безпаричието е проблем, който не е на изкуството, а на някакви там сатирични коментари. В моята "Улица" никога не е имало проблеми за безпаричието. Има го проблемът за малкия човек – че във всяка една система не може да се нагоди. Има и малки хора с пари, един от тях се казва Чарли Чаплин. Безпаричието винаги е било двигател, а паричието – успиване. Грехота е да искаш повече от това, от което имаш нужда", каза още режисьорът.

ТЕДИ МОСКОВ е син на детската писателка, драматург и сценарист Рада Москова и на фониатъра на Операта д-р Стефан Москов. Завършил е куклена режисура във ВИТИЗ (1985) при режисьорката Юлия Огнянова и специализира драматична в „Академия Дарте Драматика“ в Рим през 1992 г. Основател и режисьор е на театър „Ла Страда“. Между 1993 и 1996 г. снима 9 епизода от телевизионното шоу „Улицата“, отличено със „Златна роза на критиката“ в Монтрьо през 1996 г. От 1995 г. започва да поставя пиеси в германски театри: „Сирано дьо Бержерак“ в Хамбург, „Спящата красавица“ в Щутгарт, „Кралят-елен“ в Дармщат. Заснел е игралния филм „Рапсодия в бяло“ и документалния „Преводачката на черно-бели филми“. Съпруг е на актрисата Мая Новоселска.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Целувала съм се с Орландо Блум, била съм до Джони Деп и Джефри Ръш. Беше удивително!”

Кийра Найтли, британска актриса, родена на 26 март преди 40 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...