Ново издание разглежда творчеството на Атанас Далчев след 1944 г., съобщиха от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“. Автор на „Образи на поета. Етюди върху творчеството на Атанас Далчев след 1944 г.“ е Надежда Стоянова, която е доцент по българска литература. Редактор на изданието е Галя Краликова, а дизайнът на корицата е дело на Петра Керкенезова.

В книгата се изследват текстове и жестове на Атанас Далчев след 1944 г., които очертават неговите завръщания в литературното „настояще“ и моделират образа му, уточняват издателите.

В първата част е представен прочит на по-малко познати произведения на автора, публикувани в периодичния печат - „Литературен фронт“, „Стършел“, „Септември“ и др., а във втората вниманието се насочва към анализи на Далчевото творчество, като се проследява ангажиментът на критици и поети към литературното наследство на твореца и техният стремеж да съшият скъсаните нишки на времето и на културната история, казват от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“.

АТАНАС ДАЛЧЕВ е роден на 12 юни 1904 г. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет. Има забележително влияние в българската поезия. Сред смятаните негови ученици са Александър Вутимски, Божидар Божилов, Валери Петров, Богомил Райнов, Александър Геров, Иван Пейчев, Николай Кънчев и Иван Цанев. Сред забележителните постижения на Далчев като преводач са творби на Гьоте, Блез Паскал, Мишел дьо Монтен, Стендал, Фридрих Хьолдерлин, Емили Дикинсън, Антон Чехов, Исак Бабел, Федерико Гарсия Лорка, Габриела Мистрал и др.

Творби на Далчев са издадени като отделни книги в превод на френски, словашки, чешки, унгарски, руски, немски, италиански, полски, фински, испански, а също на английски, турски, китайски, японски, арабски, шведски и други езици в периодични издания или сборници.

Умира на 17 януари 1978 г.

НАДЕЖДА СТОЯНОВА е доцент по българска литература от Първата световна война до наши дни и по литература за деца и юноши. Автор е на монографиите „Възходът на слънчогледите. Българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век: опити с времето“ (2015) и „Украси и гримаси. Мода и модерност в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век“ (2022), на статии, студии и рецензии, публикувани в специализирания периодичен печат. 

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата