Едуард Олби - един от най-значимите представители на театъра на абсурда, е починал на 16 септември в Ню Йорк, съобщиха световните агенции. На 12 март тази година той навърши 88 години. 

Олби е трикратен носител на престижната награда "Пулицър" за драматургия, но не и за най-популярната си пиеса "Кой се страхува от Вирджиния Улф". Отличаван е и няколко пъти с наградата „Тони“. Пиесите му „Кой се страхува от Виржиния Улф”, „Деликатно равновесие” и „Морски пейзаж” са със статут на класики.

Автор е на над 25 пиеси, които му извоюват славата на един от най-значимите представители на театъра на абсурда, който се заражда в средата ХХ в. Олби винаги е признавал огромното влияние, което е имал френският драматург Йожен Йонеско върху творчеството му. След смъртта на писателите Артър Милър и Август Уилсън той е определян от критиката най-големия сред живите американски драматурзи. 

Олби никога не е крил своята хомосексуалност.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина