Най-възрастната руска актриса Варвара Шурховецка почина в Ростов на Дон, съобщи „Российская газета“, позовавайки се на регионалния клон на Съюза театралните работници. На 17 декември тя трябваше да навърши 104 години.

Родена е в Пятигорск, но семейството й се мести в Краснодар през 1924 г. През 1931 г. е приета в държавния институт за театрално изкуство A.В. Луначарски в драматичния театър в Ростов, а през 1934 г. като част от курса заминава за Ашхабад.

По време на Втората световна война тя играе пред войниците, като част от фронтовите актьорски бригади. Има огромен успех като събира на представленията си над 3 200 военни. Неин театрален партньор по време на войната е писателят дисидент Виктор Некрасов. Носителка е на медалите „За отбраната на Кавказ“, „За победата над Германия“ и „За доблестен труд в годините на Великата отечествена война“. От 1948 г. до 1968 г., когато се пенсионера, играе в театрите в Ростов. Приятелите й я наричат непоправим оптимист заради прекрасното й чувство за хумор. На въпроса за нейното дълголетие тя отговаряла: „В очакване на по-добри времена!“.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...