На 61 години почина художникът Анастас Константинов, съобщи БНР. Преди две седмици той е получил масивен инсулт.  

Повече от 30 години Константинов бе на международната художествена сцена. Преди 1990 г. активно е участвал в демократичните промени в България чрез творчеството си, което предизвиква интервюта по радио „Свободна Европа“.

През 2012 г.  работи в САЩ. Творбите му са включени в световни изложения като „Арт Базел Маями Бийч“ и „Фриз Ню Йорк“. В Европа е представен от авторитетният френски критик и куратор Кристиан Ноорбенген. Творбите му са притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска и други галерии в България. Собственост са на акционери на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк и няколко значими колекции по света. 

Последната му изложба бе експонирана до 15 май в софийската галерия ЛИК.

Ето последното му интервю, дадено за „Радио Пловдив“:

Какво е вашето голямо очакване за България? Какво ви се иска да ни кажете днес?

- България е едно изключително чудо, чудо на чудесата. При цялата тази дивотия, която е пред очите ни, то просто е чудо как я има тази държава, защото е пълна с безскрупулни хора, които се интересуват от своите собствени интереси и това, че я има България за мен е чудо. Защото ние сме заплашени, от едната страна се образува султанат, там султан ще имат, от другата страна има руски император и едните, и другите гледат да изнасят вътрешните си проблеми в чужбина. България има външни заплахи, има ги и вътрешните заплахи от безскрупулни хора, които крадат безогледно, но все пак аз си мисля, че Господ я пази България. Като се замисли човек  при цялата тази логика да се чудиш как я има тази държава, но я има и явно пак ще я има.

А след година и половина Пловдив ще стане европейска столица на културата. Кажете какво спешно трябва да се направи в тази връзка за Пловдив? Кое виждате, кое усещате, кое много ви боли, че не е сторено,  че можем да го направим, а не става?

- Според мен нищо няма да се направи, защото тук има един дълбок провинциализъм – говоря за манталитета и на хората, и на хората на изкуството. Примерно в моята сфера – има хора с такова огромно самочувствие, които просто не са информирани за какво става дума, които са с такова самочувствие и си мислят, че правят нещо, а те не ходят даже до София да видят една изложба, а камо ли да знаят какво става във Виена и от Виена нататък какво става. Тези чисто нашенски и демоде представи за нещата въобще не отговарят на световното развитие на изкуството. Или казано по друг начин, в Пловдив като европейска столица на културата какво трябва да се направи тук – ами трябва да докарат европейски творци тук. Нищо общо няма манталитетът на един наш соцреалист с манталитета един модерен европейски художник. От тази гледна точка тук може да има талантливи хора, но тяхната неинформираност и провинциална самозатвореност като прибавим и балкански нихилизъм към тази работа, защото не само България е така, не си мисля, че нещата биха станали впечатляващи. Европейска столица се прави с европейски имена, а не с мераклии-чиновници, които ще оправят острова Адата, или ще правят плаж на Марица или ще подреждат стириопори в Капана, или с бодлива тел и стари вестници ще ми правят инсталации. Моето лично мнение е, че ако се похарчат някакви пари, хубаво е да бъдат оползотворени в трайни активи в изкуството, а не да наливаме от пусто  в празно. Моят съвет ще бъде към всичките тези хора, които отговарят и които ще движат административно тази Европейска столица на културата, отсега да мислят за нещо, което ще остане трайно за града. Но мен тъй или иначе никой не ме е питал за мнение. Там са назначени някакви чиновници, които ужким много ги разбират нещата и слушам в интервютата на някои от тях как повтарят едно и също нещо – как ще стане остров Адата, плажът на Марица как ще стане, Тютюневите складове какво щяло да стане. Чакайте малко, тези Тютюневи складове си имат собственици. Как така? Все едно някой да дойде в къщата ти и да ти каже ще правим инсталация в хола ти. Всичко това, което го чувам, то звучи абсолютно несериозно и като гледам тези хора, една голяма част трябва да бъдат сменени, те не са наясно какво трябва да правят. Ясно е, че искат да вземат парите, но какво ще правят? Пловдив заслужава много повече, защото е хилядолетен град и не случайно е най-старият град в Европа, но ние не може да разчитаме само на това, което го има като наследство. Пловдив трябва да заяви своето модерно лице пред Европа, ако иска нещо да се случи, трябва да си покаже новото лице.