На 75 години почина актрисата Ванча Дойчева, съобщи Народният театър „Иван Вазов”.

Ванча Дойчева стъпва на сцената на Народния театър едва деветгодишна, а веднага след като завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Кръстьо Мирски със Сарафовска стипендия за отличен успех през 1966 г., дебютира на първата ни сцена. Актриса едновременно на финия нюанс и на едрите щрихи, на емоционалната сдържаност и на яркото чувство, на максималната органичност и на ярката характерност.

Ванча Дойчева има над 250 роли в театъра, киното, телевизионния театър, радиотеатъра. Дългогодишен председател е на Съюза на артистите в България. Стотици са участията й в концерти, рецитали, срещи със зрители от цялата страна. Награждавана е многократно. Носителка е на Голямата награда на община Карлово на името на Васил Левски за нейната обществена дейност. По-известните й роли в театъра са: Рада Госпожина в “Под игото”, и Казаларската царица в едноименната пиеса по Вазов, Грушенка в “Братя Карамазови” по Достоевски, Дездемона в “Отело” и Регана в “Крал Лир” на Шекспир, Лизистрата в едноименната комедия на Аристофан, Елена в “Деца на слънцето” на Горки, Адела в “Домът на Бернарда Алба” на Лорка, Инес в “Почивка в Арко Ирис” на Димитър Димов, Мег в “Бившата мис на малкия град” от Мартин Макдона, Савина в “Елегия” на Павловски, Еленка в “Почивен ден” на Камен Донев и др.

Поклонението ще е в сряда, 26 юли, от 11 ч. в Народния театър „Иван Вазов”. 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...