Красимира Йорданова, БНР

На 29 юни можеше да отбележи 70-годишен юбилей забележителният български диригент Емил Чакъров. За съжаление той си отиде от този свят на 4 август 1991 г., само на 43 години.

Спомням  си неговите изяви у нас през 80-те години - вече диригент със световна известност, гостувал на най-големите оркестри по света. Направи силно впечатление не само като диригент и музикант, но и всички бяха покорени от неговия чар, от сценичното присъствие - той носеше някаква освободеност, толкова липсваща по онова време във всеки от нас, някаква непринуденост, достъпност. Той беше истински шоумен в най-добрия смисъл на думата. Беше пълен с идеи и планове, които осъществяваше със замах. Чакъров беше като бяла лястовица тогава - толкова беше необикновен, нетрадиционен, различен....  

В Златния фонд на БНР е запазено интервю с Емил Чакъров от 1974 г., съвсем в началото на неговата кариера. 

"За мен никога не е имало друг стремеж, освен това да бъда диригент. Първите ми прояви бяха в четвърто отделение, доколкото си спомням, когато учителката в нашето училище организира от един клас хор и оркестър - можете да си представите: от един клас само! И тя успя да намери и диригента в този клас, и ние спечелихме съответно първата си награда на общоучилищен фестивал. Това беше в Бургас" - спомня си маестрото.

В интервюто той говори за следващите си ученически и студентски изяви, за първата награда, с която е удостоен на конкурса за млади диригенти на Херберт фон Караян през 1971 г., и за още един интересен факт - за втората награда, с която е удостоен неговият Камерен оркестър към читалище „Владимир Заимов“ през 1972 година на конкурса на Караян за младежки оркестри.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.