За него Херберт фон Караян казва: „Той прекрачи прага на световната музика“. Той е единственият българин, дирижирал Берлинската филхармония. Днес, 29 юни, се навършват 75 години от рождението на Емил Чакъров (1948-1991).

Той е роден на 29 юни в Бургас, в семейство, което няма нищо общо с музиката. Баща му бил рибар, а майка му – начална учителка. Още в най-ранна възраст се докосва до музиката чрез уроците по цигулка, които посещава в родния си град. Опитва се и да дирижира, и още тогава заявява, че ще стане диригент. „Важно е да знаеш какво искаш от живота“, често споделял приживе музикантът.

 

ДИРИЖИРА ОТ 11-ГОДИШЕН

Първата му изява на диригентския подиум е на 11-годишна възраст.

През 1962 г. Емил Чакъров завършва Софийската музикална гимназия като цигулар в класа на Петър Арнаудов. От 1967 до 1971 г. учи дирижиране в Българската държавна консерватория при проф. Константин Илиев и проф. Влади Симеонов.

След завършване на консерваторията Емил Чакъров е поканен от учителката по музика Възкреса Капнилова за диригент на струнен оркестър, който тя създава към софийското читалище „Владимир Заимов“. По това време Емил Янев, както е името му по паспорт, приема фамилията на дядо си по бащина линия и става Емил Чакъров. Причината, е че в читалището имало още един диригент Емил Янев.

 

НАЙ-МЛАДИЯТ ЛАУРЕАТ НА КОНКУРСА „ХЕРБЕРТ ФОН КАРАЯН“

Световната кариера на Емил Чакъров започва с явяването на международния конкурс за млади диригенти „Херберт фон Караян“ в Берлин през 1971 г., където той става най-младият лауреат – едва 23-годишен. Впоследствие, австрийският диригент Херберт фон Караян го кани за асистент в оперните продукции в Залцбург и Берлин.

За кратко време талантът на Емил Чакъров е признат широко зад граница и той става първият български диригент, работил със световноизвестни оркестри в Европа, Америка и Азия. 

През 20-годишната си кариера Емил Чакъров дирижира Бостънския симфоничен оркестър, Израелската филхармония, Френския национален оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на Лос Анджелис, оркестър Tonhalle, Цюрих, Чешкия филхармоничен оркестър.

 

ТРУИМФ В ЛЕНИНГРАД

В продължение на 14 години той дирижира ленинградската филхармония „Дмитрий Шостакович“, като осъществява с нея многобройни записи и турнета в Германия, Австрия и Италия. През декември 1988 г. за първи път в своята история Ленинградската филхармония кани чужденец да дирижира нейни концерти при гостуване в други страни. На 1 септември 1989 г. Емил Чакъров е обявен за постоянен гост-диригент на Ленинградския симфоничен оркестър.

Заедно с концертната си дейност, Емил Чакъров поставя сценично 14 опери. Като оперен диригент той гастролира в „Ковънт гардън“, Лондон („Евгений Онегин“), „Метрополитън“ в Ню Йорк („Севилският бръснар“), Maggio Musicale Fiorentino („Танхойзер“), Миланската скала, „Сан Карло“ в Неапол („Кармен“), „Ла Фениче“ във Венеция („Бохеми“) и Хюстън, САЩ („Борис Годунов“, „Аида“). Репертоарът му включва десетки заглавия на опери, симфонии, оратории от всички музикални епохи. Емил Чакъров записва цикъла „Шедьоври на руското оперно творчество“: „Борис Годунов“, „Княз Игор“ (спечелил през 1990 г. престижната френска награда за звукозапис „Шарл Кро“), „Евгений Онегин“, „Дама пика“ и „Живот за царя“.

 

ПЛОВДИВ, СИМФОНИЕТА СОФИЯ, НОВОГОДИШЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ...

От 1974 до 1977 г. Емил Чакъров е диригент на Пловдивската филхармония. През 1977 г. основава и ръководи фестивален оркестър „Симфониета" в София. През 1986 г., по негова идея, е създаден Софийският фестивален симфоничен оркестър към Националния дворец на културата, където свирят най-добрите български инструменталисти от операта и филхармонията.

През 1986 г. Емил Чакъров основава Новогодишния музикален фестивал в София по подобие на този във Виена, Австрия. Емил Чакъров е негов директор от 1986 до 1991 г. Фестивалът привлича на българска сцена световноизвестни певци и инструменталисти, сред които Пласидо Доминго, Николай Гяуров, Елизабет Шварцкопф, Мирела Френи, Агнес Балца, Олег Каган, Алексис Вайсенберг. През 1988 г. Емил Чакъров признава, че фестивалът е най-същественото постижение в кариерата му дотогава. 

Последният концерт на Емил Чакъров е в Париж, Франция. През март 1991 г. дирижира Френския национален оркестър, който изпълнява ораторията „Паулус“ от Менделсон. Тогава диригентът за последен път се качва на пулта. Емил Чакъров умира на 4 август 1991 г. във френската столица, на 43-годишна възраст. По негово желание е погребан в София.

Емил Чакъров е носител на редица български и международни награди. През май 1981 г. той е удостоен със званието „Заслужил артист“. От 1996 г. в Бургас се провеждат музикални празници „Емил Чакъров“. През 2011 г. Емил Чакъров е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Бургас".

 

Източник: БТА

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.