Американската певица, водеща вокалистка на "Пойнтър Систърс", Бони Пойнтер е починала, съобщи USA Today, позовавайки се на сестра й Анита. На 11 юли тя щеше да навърши 70 години.

Певицата е издъхнала в Лос Анджелис след сърдечен удар.

„Бони беше най-добрата ми приятелка и разговаряхме всеки ден. Никога не сме се карали и аз вече й липсвам" казва Анита.

Тази година Бони и Анита Пойнтер пуснаха песента "Feels Like June" в знак на почит към покойната им сестра Джун, която почина през 2006 г. Това беше и последната записана песен на Бони.

"Пойнтър Систърс" е основана през 1969 година от Джун и Бони Пойнтър. В разни периоди в нея участват също и сестрите им Анита и Рут, както и дъщерята на Рут Айса Пойнтър.

Групата постига най-голяма популярност през 70-те и 80-те години. Певицата напуска формацията през 1977 г. По време на соловата си кариера издава три албума. 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина