ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
Николай Здравков (1923 – 1990) беше един от първите певци, които спечелиха славата на Русе като „певчески град”. На Русенската опера той посвети своята изключителна дарба, младостта си, целия си живот. Името му се превърна в неин синоним, заедно с имената на Кирил Кръстев и Пенка Маринова, знаменитата „русенска тройка”. Преждевременно пенсиониран от директора Георги Димитров, само месец преди неочакваната си смърт, той ни изуми с бляскавото си изпълнение на предсмъртната ария на Каварадоси от „Тоска” на концерта по повод 40-годишнината на института.
Роден на 10 февруари 1923, под духовния знак на Водолея, в Брусарци, Ломско, в бедно работническо семейство, в ранната си младост Николай преминава немалко изпитания и лишения. От 1948 до 1953 г. учи при двама големи педагози Илия Йосифов и Катя Спиридонова, като едновременно с това работи като солист в ансамбъла на МВР.
През февруари 1953 г. е назначен за стажант солист в Русенската народна опера, където само след два месеца прави своя голям публичен дебют с трудната роля на Марио Каварадоси от „Тоска”. За културната общественост в Русе гласовитият и темпераментен младеж, който притежава и представителна, красива сценична външност (нещо рядко за един тенор) се оказва истинска находка. Още с първите си спектакли и концерти стажантът Здравков става безспорният любимец на всички русенци. На тази голяма и искрена любов той отвръща с взаимност и след няколко години, когато започва да се утвърждава в национален, а и н международен план, остава верен на театъра и града, въпреки че получава не едно и две съблазнителни предложения за работа на големи сцени (сред тях е не само София, но и Парижката опера). Привързаността на Николай Здравков към Русе има и други причини – не само голямата любов на публиката. В операта работят директори, режисьори и диригенти от мащаба на Г. Чендов, Ст. Трифонов, Е. Немиров, М. Хаджимишев, Руслан Райчев, Ромео Райчев, Б. Хинчев, Д. Манолов, които разбират от музикален театър, обичат пеенето и певците – и най-главното: те са градители, защото по-късно в Русе, както виждаме и днес, ще се появят и рушители...
През дебютната 1953 г. младият артист извоюва първото си лауреатско звание и златен медал от младежкия фестивал в Букурещ, през 1954 – втора награда на конкурса „ Дестинова – Буриан” в Прага, през 1956 е отново първи – този път във Вервие, Белгия, един от най-авторитетните конкурси. Там получава предложение за дългосрочен договор за работа на Запад. Импресариото дори му урежда чартърен полет до Париж и възможност да напусне България. Но той категорично отказва. Тези отличия и особено медала от Вервие му отварят пътя за голяма международна кариера, но той остава верен на родината си и на Русе.
Нещо, което малцина биха направили. Мисля, че Здравков заслужава много по-голямо уважение и признание, отколкото някои други, които избягаха от България, направиха кариерата си навън, а след като тя приключи и гласовите им ресурси се изчерпаха напълно, решиха да продължат да пеят тук... През 30-годишната си активна творческа дейност като първи тенор на Русенската опера, той гостува многократно в столицата, в цяла България, а и на редица чужди сцени в Европа, Азия и Америка. Направи повече от 30 централни роли от класическия и съвременния репертоар – от Моцарт и Росини до Хаджиев и Пиронков.
Броят на спектаклите му наистина респектира: над 15 000 (от тях над 200 гостувания в Софийската опера, 100 във Варна и около 200 в други театри – наши и чужди). Всъщност, Николай Здравков беше водещият лиричен тенор у нас от 50-те до 70-те години и превъзхождаше своите най-прочути колеги от столицата и страната, като качество на гласа и като певчески възможности. В някои от ролите си: Надир от „Ловци на бисери” от Бизе, Ричард от „Бал с маски” на Верди, Каварадоси от „Тоска” на Пучини, Херцога от „Риголето” на Верди, Вертер на Масне, Едгардо от „Лучия” на Доницети, Де Грийо от „Манон” на Масне беше и остава и до днес ненадминат. Част от тези негови превъплъщения са записани и съхранени във фонда на Радиото и Балкантон. За участията си в „Риголето” и „Мадам Бътерфлай” през 1959 получи държавната (Димитровска) награда, по-късно стана „заслужил” и „народен” артист.
Наистина много са големите му роли, с които ще остане в историята на българския музикален театър. Освен вече споменатите: Андре Шение на Джордано, Макдъф от „Макбет” на Верди, Калаф от „Турандот” на Пучини, Рудолф от „Бохеми” на Пучини, Фауст на Гуно. И все пак, бих отделил два върха от блестящата му кариера на певец и артист: Ричард от „Бал с маски” и Едгардо от „Лучия”. В тези две партии сочният му, искрящ лирико- драматичен теноров глас- един от най- красивите, които някога са се раждали в България - звучеше пределно изразително във всеки пасаж. С удивително богатство и свежест на багрите, с необикновена интензивност на преживяванията, Николай Здравков изграждаше тези два трудни образа, за да отбележи тъкмо с тях две от най- значителните сполуки не само в кариерата си, но и в българския оперен театър. В Ричард и Едгардо слънчевият и изключително богат на певеца звучеше с безброй нюанси, пределно развълнувано, одухотворено. И мисля, че трудно можеха да се намерят такива чувства и състояния на човешката душа, които несравнимият български тенор Николай Здравков да не можеше да изрази...
