КРАСИМИРА ЙОРДАНОВА, БНР

 На 17 септември 2020 г., на 89-годишна възраст във Виена почина известната българска пианистка Еми Бехар.

 Спомням си, че през 50-те и 60-те години на отминалия век нейното име можеше да бъде видяно често по афишите на концертните зали у нас - развиваше много успешна концертна дейност и беше популярна. Спомням си нейните изяви, била съм на нейни концерти и много бях впечатлена от интерпретациите й на творбите на Шопен - елегантно, красиво, емоционално. Сигурна съм, че много меломани си спомнят за Еми Бехар, за проникновенните й изпълнения, особено на музиката на композиторите романтици. И въпреки че много години тя отсъстваше от страната и не беше част от концертния ни живот, надявам се, че още я помнят тези, които ценят изисканото музициране.

 Еми Бехар е родена на 17 юли 1931 г. в Пазарджик. От 9-годишна учи пиано при известната клавирна педагожка Мара Балсамова. Още 14-годишна се изявява на концертния подиум. През 1953 г. завършва Парижката консерватория като ученичка по пиано на проф. Лазар Леви и в класа по камерна музика на проф. Гастон Пуле. Същата година е удостоена с награда на престижния международен конкурс “Маргарита Лонг - Жак Тибо“ в Париж. Талантът й е забелязан още когато е на 17 години - тогава получава първа награда на Международния музикален конкурс „Сметана“ в Прага, а следващата година - награда и на Международния младежки фестивал в Букурещ. През 1955 г. достига до третия тур на Международния конкурс за пианисти „Фредерик Шопен” във Варшава, където името на българката блести наред с имената на Киоко Танака и Владимир Ашкенази.

 След завръщането си в България Еми Бехар развива солидна концертна дейност. В репертоара й са Концерти за пиано и оркестър на Бах, Моцарт, Бетовен, Шопен, Шуман, сонати от Скарлати, клавирни пиеси от Дебюси, Шопен, Брамс, Владигеров и др. Солира на Софийската филхармония, а “Балкантон“ прави записи на нейни изпълнения на музика от Шопен и това са много ценни и днес  регистрации за тези, които обичат музиката му.

 От 1954 г. Бехар участва в клавирно трио заедно с цигуларя Петър Арнаудов и виолончелиста Владимир Дойчинов. Заедно са носители на втора награда на Третото общобългарско състезание за инструменталисти през 1956 г. След успешната си кариера в България, Еми Бехар замина за Израел и повече като че ли не чухме за нея....

 

Чуйте изпълнение на пианистката Еми Бехар в звуковия файл ТУК

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина