Еди ван Хален - китарист и основател на рокгрупата Van Halen, е починал днес от рак. Това съобщи синът му Волфганг в "Туитър". Ван Хален бе на 65 години.

Еди, чието цяло име бе Едуард Лодевейк ван Хален, и брат му Алекс бяха основата на бандата, през която минаха вокалисти като Дейвид Лий Рот и Сами Хейгър. Братята Ван Хален участваха във всичките ѝ 12 студийни албума, записани в продължение на над 40 години.

Неподражамият му стил на свирене повлияе на цяло поколение китаристи, макар че самият Еди никога не се е учил да чете ноти. Вместо това е имитирал чутото.

"Не искам да съм най-бързия китарист в града, готов да изпозастреля конкуренцията. Знам само, че свиренето на рокенрол китара, също като свиренето на блус, трябва да има мелодия, скорост и вкус, и най-важното - емоция. Искам хората да изпитват нещо, докато ме слушат: да са щастливи, тъжни, дори разгонени", заяви преди време Еди ван Хален.

И двамата са родени в Нидерландия, но семейството им се мести в САЩ, докато са още деца. Още първият едноименен албум на Van Halen се превръща в един от най-успешните записи в историята, а групата остава една от най-успешните по продажби в Щатите и досега.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина