ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА

На 28 февруари тази година един от най-почитаните професор-доайени на НАТФИЗ проф. Надежда Сейкова ще навърши 90 години. Неподражаем творец, любим режисьор и всеотдаен педагог проф. Сейкова оставя ярка следа в националната култура и академичното образование за театър.

През годините проф. Сейкова развива богата и интересна творческа дейност, осмислена с духовни търсения и много пътувания. Посещава повече от 40 страни в Европа, Азия, Африка, Австралия, Северна Америка и Куба с участия във фестивали и конференции. Създава повече от 100 театрални постановки на българските и международни театрални сцени – „Ромео и Жулиета“ от У. Шекспир, ДТ „Никола Вапцаров“ – Благоевград (1956); „Албена“ от Й. Йовков, ДТ „Йордан Йовков“- Добрич (1975); „В полите на Витоша“ от П. Яворов, ДУТ „Ил Франко“, гр. Киев (1977); „В полите на Витоша“ от П. Яворов, ДТ „Сълза и смях“ (1978); „Мъжемразка“ от Ст. Л. Костов, ДТ „Йордан Йовков“- Добрич (1986);  „Сън в лятна нощ“ от У. Шекспир, ДТ- Ямбол (1993); „Гераците“ от Елин Пелин, ДТ – Пазарджик (1994); „Срещнали се два гявола“ в  ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна (2006) и др. Професорът е сред основателите на театър „Сълза и смях”.

В периода 1981-1987 г. е ректор на НАТФИЗ – първата и единствена жена управлявала Академията. До пенсионирането си през 2002 г., работи с 14 актьорски випуска и повече от 250 студенти. Създадените от проф. Сейкова творци, сред които Антоний Генов, Стефан Воронов, Христо Мутафчиев, Красимир Ранков, Мария Каварджикова, Нели Монеджикова, Възкресия Вихарова, Георги Велчовски, Момчил Карамитев, Александър Воронов, Надежда Панайотова, Маргита Гошева, Андреан Филипов,  Владислав Прелезов, Янина Кашева, Ирини Жамбонас, Владимир Карамазов, Захари Бахаров, Руслан Мъйнов, Веселин Мезеклиев, Светослав Добрев, Валерия Кардашевска, Гергана Стоянова, Мариан Бачев, Маргарита Божилова и много други, генерират движението на българския театър и съвременната ни култура.

Проф. Надежда Сейкова е носител на престижни национални и международни отличия сред които: орден „Стара планина“ I степен за изключителни заслуги в областта на културата (2011), голямата награда „Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство (2014), „Икар“ за изключителен принос към българския театър (2016), почетната награда за театрална педагогика на френската академия за театър и кино „Флоран“ (2019).

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...