Актьорът Николай Станчев е починал, съобщи във Фейсбук Съюзът на артистите в България.

Николай Станчев е роден на 1 август 1961 в гр. Пловдив. Завършва ВИТИЗ през 1984 г. в класа на проф. Гриша Островски.

От 1984 до 1987 г. играе по разпределение в МДТ „К. Кисимов“ – В. Търново, а в периода 1987-1991 е актьор в Драматичен театър – Пловдив. От 1991 е актьор на свободна практика. В периода от 1991 до 1994 г. играе в частната трупа на Малък градски театър – Пловдив.

През 1994 г. получава покана от частната трупа на театър „Аврил“ в Париж. Завръща се в България през 1996 г. и за известно време прекратява актьорската си кариера.

Завръща се като гост актьор в пловдивския драматичен театър през 2008 в постановката „Изстрели по никое време“ от Дж. Мун, реж. Красимир Ранков. Следват „Очаквайки Годо“ от С. Бекет, реж. Г. Михалков, „Антракт“ от Александър Мардан, реж. Иван Урумов и „Боряна“ Й. Йовков, реж Красимир Ранков. В киното е снимал в множество български и чужди продукции, между които „Нощем с белите коне“, „Денят на Владетелите“, „Очите плачат различно“, „Чуждия син“, “ Трите златни лъвчета“, “ Последния владетел на Балканите“, „Далеч от брега“ и други. Снимал в сериалите „Седем часа разлика“, „Стъклен дом“, „Фамилията“, “ Под прикритие“ и „Ягодова луна“.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина