ЕЛЕНА ШАХАНОВА,  кор. на БНР в Италия

Днес в италианския град Генуа се открива паметна плоча на известната българска оперна певица – мецосопрана Елена Николай. Инициативата е на Генералното ни консулство в Милано.

Паметната плоча на Елена Николай, родена като Стоянка Савова Николова в село Церево през 1905-а година, ще е в парка на консерваторията „Николо Паганини” в Генуа, където  е усъвършенствала музикалното си образование.

През 1934 г. при дебюта си на сцената приема псевдонима Елена Николай.

Седемнайсет години е примадона на „Ла Скала” в Милано, 23 сезона пее в най-стария театър на Италия и един от най-старите в Европа - „Сан Карло” в Неапол, както на оперната сцена в Генуа и други.

Става една от най-търсените мецосопранови певици, определена за една от най-добрите  на 20-и век.

Развива и филмова кариера в Рим.

Умира през 1993 г. в Милано в дома „Верди”, дарен от едноименния велик композитор за ползване като жилище от възрастни оперни музиканти.

Автор на паметната плоча на Елена Николай е скулпторът Петко Йорданов.

Тя е първият символ на културните, икономическите и политически взаимоотношения между Италия и България в Генуа. 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина