СИЙКА ЛАПАЧКА

Старозагорската опера отрива оперната 2022 година на 28 януари  от 19 ч. с „Бал с маски” от Джузепе Верди.

Извънредната 2020 г. осуети планираната премиера на спектакъла два пъти. Сега – в ситуация на безпрепятствено допускане на публика срещу „зелен сертификат” и осигурени от Държавна опера-Стара Загора условия за тестване непосредствено преди събитията, „Бал с маски” отново ще зарадва почитателите на оперното изкуство със своята впечатляваща сценична реализация. Режисьор на постановката е Славчо Николов, художник на декора и костюмите Каталин Йонеску-Арборе, хормайстор Младен Станев, пластика Ромина Славова.

На 28 януари зрителите ще се насладят на изкуството на блестящи солисти в главните роли - в ролята на Рикардо ще се изяви тенорът Ивайло Михайлов, в ролята на Амелия дебютира сопраното Емилия Джурова. В ролята на Ренато гостува баритонът Нико Исаков, Оскар - Емилия Иванова, а мистериозната Улрика ще бъде Даниела Нинева. Участват още солистите Валери Турманов, Игнат Желев, Живко Добрев, Костадин Якшев, хор, оркестър на Държавна опера-Стара Загора.

Спектакъла на операта „Бал с маски” ще дирижира Майкъл Енгелбрехт от Нидерландия, носител на Първа награда от VIII Международен конкурс за оперни диригенти Blue Danube/Bela Bartok /Стара Загора 2021/. Майкъл Енгелбрехт печели и първата награда на Международния майсторски клас и конкурс за оркестрово дирижиране в Будапеща, където членовете на MÁV Budapest Symphony Orchestra го избират за победител.

МАЙКЪЛ ЕНГЕЛБРЕХТ в момента е главен диригент на Филхармония Гелре в Арнем, Нидерландия. Също така редовно е канен да се изявява като гост-диригент. Именно в това си качество той дирижира наред с други Симфоничния оркестър на Айндховен, професионалния Neos Brass ансамбъл-Амстердам и Нидерландския национален студентски оркестър по време на концерт в Хърватия, където програмата включва Концерта за цигулка на Глазунов със солистка Естер Йоо и Първата симфония на Густав Малер. Участвал е в майсторските класове на Ян Кобер, Иван Мейлеманс, Мариен ван Стаален, Илона Меско и Юка-Пекка Сарасте.

Майкъл Енгелбрехт започва професионалната си музикална кариера на 17-годишна възраст като инструменталист (еуфониумист) в Кралския нидерландски военен оркестър в Хага. Печели престижния Concours Mondial de Tuba et Euphonium в Гебвилер, Франция, докато е още много млад. Завършва с отличие със специалностите еуфониум и оркестрово дирижиране в консерваториите в Тилбург и Маастрихт. Концертира с Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам, Нидерландския филхармоничен оркестър, Ротердамския филхармоничен оркестър, Балетния оркестър, Хагската филхармония и Симфоничния оркестър на Аахен. Той си сътрудничи с диригенти като Рикардо Шайи, Яник Незе-Сегин, Инго Мецмахер, Марк Албрехт и сър Джордж Бенджамин. Изявява се и като солист с оркестри, както и като камерен музикант.

Сопраното Емилия Джурова дебютира в ролята на Амелия

Емилия Джурова споделя своите вълнения за дебюта си като Амелия:

“Ще започна с един цитат на нашия голям певец Николай Гяуров: "Голямата роля е всичко за един певец". Аз бих перифразирала - новата роля е всичко за един артист, в съчетание с вокалната партия, са неговия творчески живот. Една такава партия като тази на Амелия в операта "Бал с маски" е един от величествените върхове във Вердиевото творчество, а за мен като сопран - респектиращ, красив и необятен такъв. Защото навлизайки по-дълбоко и обстойно, отдавайки все повече време на детайлите, човек разкрива и едни непознати страни от своята психология.Образът на Амелия е изключително дълбок и завършен, представен в пълна степен, защото публиката вижда героинята пряко в различни взаимоотношения и ситуации, в които тя е различна. Стоейки устойчиво зад съпружеския си дълг, опитвайки се да запази честта на своя съпруг, в нея бушуват и онези силни любовни чувства на невъзможната любов, които тя всячески се опитва да укроти.Този огромен диапазон от лирични и драматични нотки в нейния характер, бих искала да пресъздам от душа и сърце, достигайки и вълнувайки публиката!“

EМИЛИЯ ДЖУРОВА учи пиано в Национално училище за музикални и сценични изкуства “Христина Морфова“ – Стара Загора. Към пеенето я насочва Лили Божкова, с която са първите и уроци. Продължава музикалното си образование в Националната музикална академия “Проф.Панчо Владигеров“ с класическо пеене, където завършва магистърска степен при проф. Иванка Нинова.Като студентка участва в редица концерти под диригентството на Борис Хинчев, Божидар Бонев, Валери Вачев, Йордан Дафов. Участва в майсторски клас по оперно пеене на Елизабет Линхарт и по камерно пеене на френски репертоар на Еманюел Кордолиани и Никола Шено. Професионален дебют на оперна сцена прави в ролята на Лучила от „Копринената стълба“ на Джоакино Росини в Стара Загора през 2004 г.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2090 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция