SKIF

Разходка зад кулисите, в гримьорните и във VIP ложата сред костюми и портрети на звезди, а за финал – предпремиерно представление на операта „Атила” от Джузепе Верди. В Нощта на театрите екип на skif.bg беше в кухнята на Софийската опера и балет и аплодира прекрасните изпълнения на сцената и извън нея. 

Посланиците на операта – солистката в балета Боряна Петрова (която вече се утвърди в главните роли в балетите „Лешникотрошачката”, „Дон Кихот” и „Копелия” и блести с класическата си игра, шлифована в прочутата академия „Ваганова” в Санкт Петербург) и тенорът Даниел Острецов, цял ден правиха турове с желаещите да надникнат в гримьорни, репетиционни зали, гардероби, ложи. По тайните стълбички на лабиринта на сградата посетителите видяха фотоизложба, запечатала мигове от звездни постановки, оперни и балетни костюми на Гена Димитрова и прими от балета, както и демонстрация как се поставя театрален грим. Огледаха се в огледалата в балетните зали, видяха палците и пачките на балерините.

На финала беше музиката на Верди – както винаги искряща като шампанско, мелодична, жива и неостаряваща. Около 150 зрители чуха блестящото сопрано Баясгалан Дашням - откритие на незабравимата Гена Димитрова. Монголската оперна прима изпълни ролята на принцеса Одабела в „Атила” – една от ранните, но много характерни опери на италианския маестро. Тя е идеална за първи стъпки на деца в операта, но за жалост подрастващите в залата бяха точно двама на брой. 

Венцеслав Анастасов беше отличен Ецио, а тенорът Даниел Дамянов блесна като Форесто. Светозар Рангелов като Атила беше без грешка на сцената отпред, но заради особеното сценографско и режисьорско решение глъхнеше върху подиума в задната й част, където героят му беше поставен неведнъж. 

Публиката оцени по достойнство завладяващите партии (особено въздействаща бе съвместната на Одабела, Форесто и Ецио) и всеотдайното свирене на оркестъра под диригенството на Велизар Генчев. 

„Българският Бродуей” също привлече публика тази вечер, видя skif.bg. Млади и възрастни напълниха Театъра на народната армия, сцените на „Сълза и смях” и „Славянска беседа”. За жалост повечето театри не направиха големи отстъпки на билетите и така не дадоха шанс на пенсионери и хора с ниски доходи да се насладят на изкуството на Мелпомена. Училищата също не се възползваха от все пак обявените намаления да напълнят салоните. Учениците бяха големият отсъстващ от тази Нощ на театрите – нещо, за което ще съжаляваме някой ден. 

 

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 154 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...