Стогодишнината от рождението на художника Генко Генков се отбелязва със 100 негови произведения в Софийската градска художествена галерия, съобщи БНР. Изложбите всъщност са две, а работите могат да бъдат разгледани до 6 септември. „Генко Генков. Отвъд видимото“ са озаглавени експозициите.

100-годишнината от рождението на Генко Генков освен с картините му се отбелязва и с албум, биография и двуезичен каталог на негови произведения. Това е първият опит за систематизиране на огромното творчество на автора. Изложбите са организирани в партньорство с Държавната агенция „Архиви“, Дарителския фонд „13 века България“ и със съдействието на държавни, общински и частни колекционери от София и страната. 

По време на изложбата, всяка седмица в залите на СГХГ ще бъде представяна по една допълнителна творба. Творбите може да се разгледат до 6 септември. 

ГЕНКО ГЕНКОВ е роден на 1 февруари 1923 г. в село Чоба, близо до Брезово. Израства в Бургас, където учи в Полукласическата гимназия. През 1948 г. завършва Националната художествена академия при проф. Дечко Узунов. Първата му самостоятелна изложба е през 1965 година, а през 1973 е организирана ретроспективна изложба по случай петдесетата му годишнина. От 1972 година е носител на орден "Кирил и Методий" ІІІ степен. Последните му самостоятелни изложби са през 1993 г. и през 2006 г.

Генко Генков създава предимно пейзажи, в които ярките тонове и плътните мазки придават скулптурен вид на формите. Ранните творби на художника се отличават с по-тъмен и приглушен колорит, както и с по-честото присъствие на фигури в пространството. С развитието на художествения си стил, Генко започва все повече да стилизира природните и антропогенни форми, обобщавайки ги в една неразривна цялост. В тези платна се появяват ярки, топли цветни петна, които оформят пространството между основните композиционни ядра – дърво, къща, планина или пътека. 

Различни през годините са също материалите и техниките, които Генко използва в своите картини. В ранните си творчески търсения експериментира, като обработва платното с пясък или с нож, третира маслената боя като акварел. На по-късен етап използва различни пигменти, които придават керамичен вид на текстурата. Независимо от похвата и от медиума, чрез който е създадена картината обаче, нейните цветове са неизменно чисти и силни. Винаги носещи определена символика и никога плод на случайност, багрите в платната на Генко са синтез на националната ни колористична традиция и принципите на модерния авангард.

Генко Генков умира на 3 март 2006 г. в София.

 

Източник: галерия "Лоранъ"

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Умните мъже бързо научават за какво иде реч в брака, глупавите продължават да се карат с жените.“

Ив Монтан, френски актьор и певец, роден на 13 октомври преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...