Легендарният пианист Стивън Ковачевич (83) ще свири за българската публика на 25 януари в зала "България", съобщи пресцентърът на Софийската филхармония. Под палката на маестро Найден Тодоров той ще представи Концерт за пиано №24 от Моцарт. Във втората част Софийската филахрмония ще зарадва меломаните със Симфония №5 oт Бетовен. Ковачевич изнесе концерт в зала "България" през 2021 г.

С международна кариера, обхващаща повече от шест десетилетия, Стивън Ковачевич отдавна е признат за един от най-търсещите интерпретатори - "Музикант, напълно погълнат от своя занаят, неговите интерпретации са като ничии други, излъчващи директно от сърцето: музикални послания на мъдрост, мир, примирение и надежда "(The Washington Post).

Ковачевич е известен с това, че никога не се страхува да поема както технически, така и музикални рискове, за да постигне максимално изразително въздействие. Той свири с най-големите оркестри, изнася редовно концерти в Европа, Далечния изток, Австралия и Нова Зеландия и е редовен гост на престижни фестивали по целия свят. Той е традиционен гост на фестивала на бившата си съпруга Марта Аргерич.

В документалния филм "Bloody Daughter" тяхната дъщеря Стефани Аргерич споделя:

"Майка ми винаги казва, че баща ми е любовта на живота й. Тя се влюбила в него, когато го чула да свири Четвъртия концерт за пиано на Бетовен."

Роден в Лос Анджелис, Ковачевич полага основите на кариерата си като пианист на единадесетгодишна възраст. След като се премества в Англия, за да учи при Майра Хес, той прави своя европейски дебют в Уигмор Хол през 1961 г. Оттогава той се появява с много от най-добрите световни оркестри и диригенти, включително Ханс Граф, Курт Мазур, Яник Незет-Сеген, сър Саймън Ратъл и покойния сър Джордж Шолти.

По време на своята обширна кариера Ковачевич е създал много дългогодишни артистични партньорства, като това с покойния сър Колин Дейвис, с когото прави множество изключителни записи, включително легендарния Концерт за пиано№ 2 на Барток със Симфоничния оркестър на Би Би Си.

Друга такава дългосрочна връзка е професионалното му партньорство с Марта Аргерич, с която той редовно свири в дует на водещите световни концертни сцени.

Ковачевич се радва на редовни артистични колаборации с цигулари като Никола Бенедети, Рено Капусон и Алина Ибрагимова; виолончелистите Готие Капусон, Стивън Исърлис и Трулс Морк; флейтиста Емануел Паю и др.

Стивън Ковачевич има блестяща дългосрочна връзка със звукозаписните компании Philips и EMI. За да отпразнува своя 75-и рожден ден, Decca пусна Limited Edition 25-CD Box Set от цялото му записано наследство за Philips.

През 2008 г. той презаписва вариациите на Диабели на Бетовен, точно 40 години след първия си запис на произведението. Този запис на Onyx му печели Classic FM Gramophone Editor"s Choice Award (2009) (2009) и Gramophone Magazine Top Choice Award (2015), с мотива: "Опитното му, но безстрашно майсторство разкрива нещо ново с всяко слушане ..."

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина