Библиотека „Дора Габе“ в Добрич отбелязва 100-годишнината от рождението на хоровия диригент Захари Медникаров с фотодокументална изложба. Тя е озаглавена „Феноменът на българското хорово изкуство“. Експозицията представя документи от фонда на сектор „Краезнание“. Това включва всички книги за Захари Медникаров, публикации за него и интервюта с диригента в периодичния печат, казват от културния институт. 

Посетителите могат да видят статии и публикации за ръководените от маестрото Детски хор „Добрич“ (който вече носи името „Маестро Захари Медникаров“) и хор „Добруджански звуци“, фотографии и грамофонни плочи с автограф на Маестро Медникаров. 

Изложбата включва книгата на Александър Абаджиев „Вълшебните ръце на Захари Медникаров“, която е своеобразен пъзел от мисли на Маестрото, оценки и спомени за него от изтъкнати музикални дейци като професор Виктор Чучков, професор Емил Янев, професор Васил Арнаудов, академик Валентин Бобевски. 

В експозицията са включени още цитати от българската и чуждестранната преса, книгата на Йовчо Карамфилов „Нашият маестро Захари Медникаров“, статии за живота и творчеството на диригента в книгите на Петър Крумов и Ахил Карамузов, както и албумът „Представителен детски хор град Толбухин“. 

Изложбата може да бъде достъпна до 19 януари в централното фоайе на библиотеката. 

ЗАХАРИ МЕДНИКАРОВ (1924-2007) е роден на 7 януари в Добрич. Още като ученик създава смесен ученически хор, с който печели първа награда на ученическия хоров фестивал в Шумен. От 1952 г. до смъртта си е диригент на хор "Добруджански звуци" в Добрич. С хора през 1953 г. печели първа награда на областния преглед във Варна, а през 1962 г. - втора награда в Полифоничния конкурс на гр. Арецо, Италия, когато става първия български хор, излизащ на международни конкурси в Европа. Хорът е носител на първа награда на конкурса на Би Би Си – “Нека пеят народите”, на награда в Нерпелт, Белгия в Международния хоров конкурс, на орден "Кирил и Методий“ първа степен.

През 1961 г. Захари Медникаров създава Детския хор на град Добрич, на който е диригент до смъртта си. С детския хор е участвал в Седмиците на камерната музика в Добрич. С двата хора е изнасял концерти в България, както и в Чехия, Словакия, Германия, Румъния, Унгария, Белгия, Швейцария, Испания, Япония, Венецуела, Люксембург, Дания, Австрия, Гърция, Франция и др.От 1974 г. до 1986 г. Захари Медникаров е член на Европейската федерация на младежките хорове. Обявен е за Музикант на годината през 2003 г. от програма "Хоризонт“ на Българското национално радио. Почетен гражданин на Добрич (1995). Удостоен е със званията "Заслужил артист" и "Народен артист". Носител на Кристалната лира на Съюза на музикалните и танцовите дейци в България. В негова памет от 2004 г. се организира международен хоров фестивал "Маестро Захари Медникаров" в курортния комплекс "Албена".

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт.”

Ярослав Хашек, чешки писател, роден на 30 април преди 142 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.