Библиотека „Дора Габе“ в Добрич отбелязва 100-годишнината от рождението на хоровия диригент Захари Медникаров с фотодокументална изложба. Тя е озаглавена „Феноменът на българското хорово изкуство“. Експозицията представя документи от фонда на сектор „Краезнание“. Това включва всички книги за Захари Медникаров, публикации за него и интервюта с диригента в периодичния печат, казват от културния институт. 

Посетителите могат да видят статии и публикации за ръководените от маестрото Детски хор „Добрич“ (който вече носи името „Маестро Захари Медникаров“) и хор „Добруджански звуци“, фотографии и грамофонни плочи с автограф на Маестро Медникаров. 

Изложбата включва книгата на Александър Абаджиев „Вълшебните ръце на Захари Медникаров“, която е своеобразен пъзел от мисли на Маестрото, оценки и спомени за него от изтъкнати музикални дейци като професор Виктор Чучков, професор Емил Янев, професор Васил Арнаудов, академик Валентин Бобевски. 

В експозицията са включени още цитати от българската и чуждестранната преса, книгата на Йовчо Карамфилов „Нашият маестро Захари Медникаров“, статии за живота и творчеството на диригента в книгите на Петър Крумов и Ахил Карамузов, както и албумът „Представителен детски хор град Толбухин“. 

Изложбата може да бъде достъпна до 19 януари в централното фоайе на библиотеката. 

ЗАХАРИ МЕДНИКАРОВ (1924-2007) е роден на 7 януари в Добрич. Още като ученик създава смесен ученически хор, с който печели първа награда на ученическия хоров фестивал в Шумен. От 1952 г. до смъртта си е диригент на хор "Добруджански звуци" в Добрич. С хора през 1953 г. печели първа награда на областния преглед във Варна, а през 1962 г. - втора награда в Полифоничния конкурс на гр. Арецо, Италия, когато става първия български хор, излизащ на международни конкурси в Европа. Хорът е носител на първа награда на конкурса на Би Би Си – “Нека пеят народите”, на награда в Нерпелт, Белгия в Международния хоров конкурс, на орден "Кирил и Методий“ първа степен.

През 1961 г. Захари Медникаров създава Детския хор на град Добрич, на който е диригент до смъртта си. С детския хор е участвал в Седмиците на камерната музика в Добрич. С двата хора е изнасял концерти в България, както и в Чехия, Словакия, Германия, Румъния, Унгария, Белгия, Швейцария, Испания, Япония, Венецуела, Люксембург, Дания, Австрия, Гърция, Франция и др.От 1974 г. до 1986 г. Захари Медникаров е член на Европейската федерация на младежките хорове. Обявен е за Музикант на годината през 2003 г. от програма "Хоризонт“ на Българското национално радио. Почетен гражданин на Добрич (1995). Удостоен е със званията "Заслужил артист" и "Народен артист". Носител на Кристалната лира на Съюза на музикалните и танцовите дейци в България. В негова памет от 2004 г. се организира международен хоров фестивал "Маестро Захари Медникаров" в курортния комплекс "Албена".

 

„Младите синове на страната са пръснати като пилци из чужбина… Досега имаха емиграция от интелигентни хора само Русия и Турция… Сега и България се нареди в тая редица на мракобесието…"

Рачо Стоянов, български писател, драматург и преводач, роден на 7 октомври преди 143 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...