С над 120 снимки и оригинални артефакти изложбата "Модата в огледалото на едно столетие" проследява промяната в облеклото и аксесоарите в един от най-интересните отрязъци от новата българска история – от средата на XIX в. до средата на XX в.

Експозицията е подредена в Държавна агенция "Архиви". Куратор е Адриана Попова, главен специалист в отдел "Издателска и информационна дейност" на Агенцията.

"Модата в България навлиза първо през Русе. Там е било модното сърце, там се появяват първите шапкарски ателиета, първите европейски дрехи. Оттам колегите изпратиха 300 снимки, отбеляза пред БНР-Радио София Адриана Попова. – Първите по-модно облечени българи се появяват още след Кримската война (1853 – 1856 г.). След Освобождението това влияние става по-силно."

Специалистът посочи, че модата навремето не е наблягала на удобството, робувала е на показността, парадността. До Първата световна война всичко е било сложно за обличане.

В отделни табла са илюстрирани дамската, мъжката, детската, сватбената, дворцовата мода, аксесоарите, униформите, спортните, плажните и карнавалните облекла, както и прическите през тези 100 години. Специално внимание е отделено на известните дизайнери, както и на тогавашните модни икони, сред които са Лора Каравелова, Султана Рачо Петрова (тя е първата, за която се знае, че си е направила пластична операция), Яна Язова, Дора Габе и Елисавета Багряна.

В периода между двете световни войни българското общество се интересува живо от модата. Тенденциите са научавани от многобройните списания за мода, домакинство и изкуство, издават се брошури. Из страната обикалят лектори, които запознават любопитната публика със своите виждания за ползите и вредите от модните увлечения.

Много от разискваните проблеми звучат съвременно - за финансовия аспект на вманиаченото следване на тенденциите, за налагането на нездравословни стандарти за красота.

Изложбата може да бъде видяна до 15 юни в изложбената зала на ДА "Архиви" (София, ул. “Московска” 5) от 9.00 до 17.30 ч. всеки работен ден. След това се предвижда тя да гостува и в други големи градове в страната.

 

Чуйте повече в разговора на Гергана Пейкова тук

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина