С над 120 снимки и оригинални артефакти изложбата "Модата в огледалото на едно столетие" проследява промяната в облеклото и аксесоарите в един от най-интересните отрязъци от новата българска история – от средата на XIX в. до средата на XX в.

Експозицията е подредена в Държавна агенция "Архиви". Куратор е Адриана Попова, главен специалист в отдел "Издателска и информационна дейност" на Агенцията.

"Модата в България навлиза първо през Русе. Там е било модното сърце, там се появяват първите шапкарски ателиета, първите европейски дрехи. Оттам колегите изпратиха 300 снимки, отбеляза пред БНР-Радио София Адриана Попова. – Първите по-модно облечени българи се появяват още след Кримската война (1853 – 1856 г.). След Освобождението това влияние става по-силно."

Специалистът посочи, че модата навремето не е наблягала на удобството, робувала е на показността, парадността. До Първата световна война всичко е било сложно за обличане.

В отделни табла са илюстрирани дамската, мъжката, детската, сватбената, дворцовата мода, аксесоарите, униформите, спортните, плажните и карнавалните облекла, както и прическите през тези 100 години. Специално внимание е отделено на известните дизайнери, както и на тогавашните модни икони, сред които са Лора Каравелова, Султана Рачо Петрова (тя е първата, за която се знае, че си е направила пластична операция), Яна Язова, Дора Габе и Елисавета Багряна.

В периода между двете световни войни българското общество се интересува живо от модата. Тенденциите са научавани от многобройните списания за мода, домакинство и изкуство, издават се брошури. Из страната обикалят лектори, които запознават любопитната публика със своите виждания за ползите и вредите от модните увлечения.

Много от разискваните проблеми звучат съвременно - за финансовия аспект на вманиаченото следване на тенденциите, за налагането на нездравословни стандарти за красота.

Изложбата може да бъде видяна до 15 юни в изложбената зала на ДА "Архиви" (София, ул. “Московска” 5) от 9.00 до 17.30 ч. всеки работен ден. След това се предвижда тя да гостува и в други големи градове в страната.

 

Чуйте повече в разговора на Гергана Пейкова тук

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.