ИВАН САВЧЕВ, "Свободна Европа"

Неговият баща за пръв път напуска Африка през 1968 г. Прави го, за да пътува до България. Поканен е като част от "Регионалната група на Мопти", за да представлява Мали в рамките на Младежкия фестивал в София.

Тогава си купува и първата китара в живота - казанлъшка "Кремона". По-късно името му се превръща в легенда на блуса - Али Фарка Туре.

56 години по-късно неговият син Вийо Фарка Туре пристига в София за първия си концерт пред българска публика. В неделя той ще свири в софийския клуб Mixtape 5 по покана на "Аларма Пънк Джаз" и платформата "АфроВизия".

Вийо Фарка Туре често е представян просто като син на легендата Али Фарка Туре, но въпреки това отдавна се развива в посока, която го води отвъд бащината сянка. Днес той комбинира елементи от американския блус и традиционната малийска музика.

"Баща ми беше страхотен човек. Когато започвах да свиря, почувствах нуждата да достигна до собствено звучене. Исках да проуча как идеите ми биха могли да бъдат съчетани с традиционната малийска музика. Чудех се как би звучала заедно с реге, фънк и рок", казва Туре.

Той свири сякаш китарата е естествено продължение на тялото му и с времето това му носи прякора "Джими Хендрикс от Сахара".

Роден е през октомври 1981 г. в Мали. Въпреки че собственото му семейство се занимава с музика, първоначално баща му го разубеждава да стане музикант поради трудностите в бранша. Насърчава го да се присъедини към армията.

Страстта към музиката обаче надделява и Туре записва да учи в Националния институт по изкуствата в столицата на Мали Бамако. Най-големите му вдъхновения са традиционната малийска музика и творчеството на баща му.

Освен с музика, Туре се занимава и с благотворителност. През 2012 г. създава организацията "Amahrec Sahel", която участва във възстановяването на Мали и Сахел. Оказва помощ и на училища, сиропиталища, културни организации и осигурява средства за инструменти за млади музиканти.

Основател е и на фондация, кръстена на баща му. Там управлява културното му наследство и оказва помощ в развитието на културата в Мали.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина