Доайенът на диригентското изкуство и носител на награда „Грами“ Антони Вит отново ще изнесе концерт в София, съобщи пресцентърът на Софийската филхармония. На 31 октомври той ще представи вълнуваща програма от полски композитори:

  • Витолд Лютославски – Концерт за оркестър
  • Мечислав Карлович – Вечни песни, оп.10
  • Войчех Килар – Симфонична поема „Кошелец 1909”

АНТОНИ ВИТ е номиниран 7 пъти за наградата „Грами“ за записите на произведения от Кшищоф Пендерецки и Карол Шимановски. Получава наградата през 2013 г. за записите на „Фонограми“, Концерт за валдхорна, Партита, „Пробуждането на Яков“ и „Анаксис“ от Пендерецки.

Любопитна подробност е, че по специалност Антони Вит е юрист, но в един момент решава да смени професията си и разбира, че трябва да свърже живота си с музиката. Работи известно време с великия Херберт фон Караян, за когото си спомня:

„Караян беше изключително трудолюбив, музикантите го уважаваха за това, че може да работи 10 часа подред. Като асистент на неговите симфонични концерти и оперни постановки, аз добих колосален опит. Спомням си, веднъж Маестро Караян закъсняваше за репетиция и аз си позволих да поема отговорността да започна репетицията сам. Когато с известно закъснение той влезе в залата, не ме спря, а се заслуша и ми позволи да довърша работата“.

Антони Вит е роден в Краков през 1944 г. Учи във Висшето училише по музика в Краков, в класа по дирижиране на Хенрик Чижа и в класа по композиция на Кшищоф Пендерецки, а също така – в Юридическия факултет на Ягелонския университет. След това заминава за Париж, където работи с Надя Буланже. Кариерата му на диригент започва от асистентското място при Витолд Ровицки. През 1971 става Лауреат на международния конкурс за диригенти на името на Херберт фон Караян и това му отваря вратите за международна кариера. Гастролира в много страни по света, сътрудничи с оркестри като Берлинската филхармония, Дрезденската държавна капела, Лондонския Кралски филхармоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Би Би Си, Оркестъра при Академия Санта Чечилия, Петербургската филхармония и Симфоничния оркестър на NHK. Ръководи оркестъра и хора на Полското радио и телевизия в Краков (1977–1983) и Симфоничния оркестър на Полското национално радио в Катовице (1983–2000). От 2002 е начело на Варшавската филхармония. Работи също с „Orquesta Sinfónica de Navarra“ в периода 2010-2017 като техен главен гост-диригент. През май 2013 е номиниран за Артистичен директор на испанския ансамбъл “Памплона“.

Антони Вит има обширна дискография, включваща произведения на Бела Барток, Лудвиг ван Бетовен (всичките клавирни концерти), Йоханес Брамс, Хенрик Миколай Гурецки, Антонин Дворжак, Мечислав Карлович, Войцех Килар, Витолд Лютославски (всички симфонии) , Густав Малер, Кшищоф Майер, Феликс Менделсон-Бартолди, Оливие Месиен, Морис Равел, Сергей Рахманинов, Камий Сен-Санс, Пьтор Илич Чайковски, Бедржих Сметана, Сергей Прокофиев, Фридерик Шопен, Дмитрий Шостакович и Роберт Шуман (всички симфонии). Носител е на наградите „Diapason d’Or“, „Grand Prix du Disque de la Nouvelle Academie“ и „Classical Award“ и има повече от 200 записа (EMI-HMV, Naxos, Decca), сред които е и получилият широка известност запис на „Алпийската симфония“ на Рихард Щраус с Държавната капела на Ваймар. Осъществил е поредица световни премиери, включително на произведения от Пендерецки и Килар („Септемврийската симфония“ на Войцех Килар е посветена на диригента).

За изтъкната творческа дейност и популяризиране на полската музика в страната и чужбина, Полското радио удостои артиста с „Брилянтна диригентска палка“.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция