На 15 ноември ще се състои премиерата на последните две видеа от проекта - „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери и „Млада Бога“. Събитието ще се проведе от 16:00 до 18:00 часа, в пространството “Щрак” на столичната улица. "Христо Белчев" № 3. Входът е свободен. 

Те са част от проекта „Изиграй ми приказка“, който ангажира с иновативен подход вниманието на глухите деца към художествената литература и изкуството, като разработва театрални версии на класически романи и приказки, и заснема готовите  продукции във видео формат. Видео-приказките са разработени в сътрудничество с режисьор и специалист по жестов език и могат да бъдат ползвани свободно в интернет. Приказките от проекта  можете да видите тук

В рамките на събитието ще бъдат представени резултатите от изследването на културолога Василка Шишкова, което ще подчертае ролята на жестовия език в театралните постановки за глухи деца. Изследването включва анализи, базирани на интервюта и наблюдения на творческия екип, преподавателите и учениците от СУУУС „Проф. Дечо Денев“. Шишкова e утвърден експерт по оценка на културни проекти. Tя ще постави акцент върху взаимодействието между текст и жест и неговото въздействие върху младата публика.

"До трети клас някак е по-лесно - разказват си приказки, илюстрациите помагат. Но как да усетят глухите деца красотата на литературното слово, как да доловят Елин-пелиновото "Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе" - то не е просто да опишеш звездно нощно небе. Ето тук може да помогне художественият жестов език!", споделя в разговор с преподавател по БЕЛ от СУУУС "проф. Дечо Денев", София. 

“Културният и образователен принос на проекта „Изиграй ми приказка“ е значителен, с това че дава глас и видимост на глухата общност в културното пространство и насърчава не само интеграцията им в културния живот, но и подхранва въображението и артистично изразяване на децата. Това е важна стъпка към изграждането на среда, в която глухите деца да се чувстват включени и вдъхновени да развиват любов към литературата и изкуството”, казва  ръководителката на проекта Албена Тагарева, фондация Арт Бюро

 

В творческия екип на проекта участват: Анна Данкова – режисура и адаптация, Росица Караджова – глуха актриса и специалист по художествен жестов език,  Силвана Павлова – консултант по жестов език, Женя Ставрева - сценограф и  студентите от театралния департамент на НБУ - Вероника Тапарова, Вероника Шомаклийска, Тони Николов и Тома Иванов. 

 

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина