По повод 90-годишнината от рождението на именития оперен певец и творец Никола Гюзелев на 29 април от 18:00 часа ще се състои тържествено честване и концерт.

Във връзка с годишнината председателят на фондация „Никола Гюзелев“ – Ана-Мария Гюзелева, направи благороден жест към Софийската градска художествена галерия, дарявайки ранни портрети, рисунки и скици на твореца, притежание на неговото семейство.

Наред с огромните си успехи и заслуги за прославянето на българското певческо изкуство по световните сцени, Никола Гюзелев е и забележителен художник. Още в ранна юношеска възраст той умело съчетава певческия си талант с любовта към класическата живопис, разкривайки своята богата артистична природа. Като студент в Художествената академия проявява изключителни способности като рисувач и портретист. Неслучайно, заедно с Христо Явашев – Кристо, е сочен сред най-ярките млади надежди на своето поколение. Впоследствие двамата поемат в различни творчески посоки, но остават световно признати със своя уникален артистизъм.

Отбелязването на 90-годишнината на Никола Гюзелев в Софийската градска художествена галерия е част от поредица събития през 2026 година. Инициативата започна с операта „Дон Карлос“ в Националната опера на 5 април и ще продължи на различни сцени в България и Италия.

На 29 април гостите и почитателите на великия певец ще имат възможност да се насладят на концерт с участието на солисти от Националната опера: Радостина Николаева – сопран, Бисер Георгиев – бас, и Хари Драганов – бас от БНР, с акомпанимент на пианистката Йоланта Смолянова.

По време на събитието Ана-Мария Гюзелева ще представи и новоизлязлата книга „Никола Гюзелев. Рицарят на операта“, посветена на годишнината.

 

МАЕСТРО НИКОЛА ГЮЗЕЛЕВ

Световно утвърден оперен бас и академичен художник

Доктор хонорис кауза на БАН – Българската академия на науките, комендатор на Република Италия и носител на международната награда „Златен Джузепе Верди“ за постижения и принос в белкантото, Никола Гюзелев е удостоен с най-високите отличия на България и Италия. Той е почетен гражданин на Павликени и Парма, Италия.

През 2016 г., по повод неговата 80-годишнина, на негово име са наречени Летният театър в Павликени и площад в София. Същата година в БАН е учредена Международната награда „Никола Гюзелев“ за оперноизпълнителско и изобразително изкуство, която през 2024 г. ще бъде присъдена за пети път на млади талантливи артисти. През 2019 г. в Историческия музей в Павликени е открит постоянен кът, посветен на Никола Гюзелев.

Никола Гюзелев е роден в Павликени на 17 август 1936 г. Още в ранните години от живота му се проявява силният му интерес към музиката и живописта. Той започва да пее съвсем малък, а на 11-годишна възраст вече изпълнява главна роля в оперната постановка „Малкият цигулар“ в родния си град. По същото време открива и дарбата си на художник. Така започва да рисува, да пее и да свири, като в различни периоди от детството си мечтае да стане велик художник, изключителен певец или дори бъдещ Паганини.

На 15-годишна възраст чува по радиото изпълнение, което го поразява – монолога на Борис от операта „Борис Годунов“ на Мусоргски в изпълнение на Едмонд Косовски. Именно това преживяване пробужда дълбоката му любов към операта.

През 1951 г. семейството му се премества в София. Там започва активно да посещава оперни и театрални спектакли. В училищни концерти изпълнява роли като княз Игор, Иван Сусанин и тореадора от „Кармен“. Успоредно с това продължава да рисува и печели училищни конкурси. Приет е в Художествената академия в специалност „Живопис“, където се отличава с ярък талант и отлична техника като портретист.

По време на следването си изучава пеене при Цветана Събева и Илия Йосифов и става солист в Ансамбъла за песни и танци към Министерството на вътрешните работи. Участва в конкурс за академичния хор „Георги Димитров“, който печели с изпълнение на ария на Иван Сусанин. Следват участия в концерти и фестивали в Москва, Виена и Хелзинки (1962), където е удостоен със златен медал като солист.

През 1960 г., след като завършва с отличие художественото си образование, получава предложение за работа в Операта в Берлин. Срещата му с оперния певец и педагог Христо Бръмбаров обаче променя неговия път – Гюзелев решава да остане в България и да се посвети на вокалното изкуство под негово ръководство. До края на живота си той говори за своя учител с дълбока признателност.

Същата година става стажант в Софийската народна опера, а на 27 юни 1961 г. дебютира в ролята на Тимур в премиерата на „Турандот“. Скоро след това е назначен за редовен солист. Следват роли като Миха от „Продадена невеста“ и отец Гавраил от „Боянският майстор“ на Константин Илиев.

През 1963 г. печели първа награда и златен медал на Втория международен конкурс за млади оперни певци в София с ролята на Филип II от „Дон Карлос“. Само две години по-късно започва международната му кариера. През 1968 г. дебютира на сцената на театър „Реджо“ в Парма с ролята на Атила от операта на Верди и постига изключителен успех.

Никола Гюзелев пее на най-големите оперни сцени в Европа, Северна и Южна Америка, Австралия и Япония, сред които „Ла Скала“ в Милано, „Сан Карло“ в Неапол, Виенската щатсопера, „Дойче опер“ в Берлин, „Ковънт Гардън“ в Лондон, „Гранд опера“ в Париж, „Болшой театър“ в Москва, „Метрополитън опера“ в Ню Йорк, театър „Колон“ в Буенос Айрес и Сиднейската опера.

Негови партньори на сцената са едни от най-големите имена в оперното изкуство, сред които Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Джоан Съдърланд и много други.

Освен забележителна сценична кариера, Гюзелев развива и активна педагогическа дейност. В периода 1994–1996 г. е директор на Българската академия за култура в Рим „Борис Христов“, където обучава млади оперни певци, много от които днес се изявяват на международната сцена. Той продължава да предава своя опит почти до края на живота си.

Сред последните му сценични изяви са участията на арената в Мачерата с ролите на Филип II и Великия инквизитор от „Дон Карлос“ (2005), концерт в зала „Рудолфинум“ в Прага (2008), както и участие в Коледен концерт в Софийската опера през 2009 г. по повод удостояването му със званието доктор хонорис кауза на БАН.

През 2021 г. се отбелязват 85 години от рождението му и 60 години от дебюта му на сцената на Софийската опера с редица събития в България и чужбина. През 2024 г. се провеждат възпоменателни инициативи по повод 10 години от кончината му, а през 2026 г. – по случай 90 години от рождението му – са планирани събития в София, Павликени, Рим, Виена и Париж.

 

Пресконтакти: Фондация „Никола Гюзелев“ и Biennale „Artemidia“

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 

"Понякога онова, което не можем да задържим, променя завинаги начина, по който виждаме света."

Ан Карсън - носител на Нобелова награда за литература

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...