На 81 години почина големият български бас Антон Дяков, съобщи в. „Сега”. По време на комунистическия режим в България не му позволяват да се реализира като певец и той заминава за Рим, където се среща с Борис Христов, който оценява високо гласа му и го подкрепя да направи кариера.

През 2002 г. на български беше публикувана автобиографичната му книга "Антон Дяков: Живот и изкуство"

АНТОН ДЯКОВ е роден на 9 декември 1934 г. в семейството на дипломата Борис Дяков, внук е на полк. Антон Дяков - герой от Балканската война. Учи архитектура, но се явява и на прослушвания за международни конкурси. Не му разрешават да замине заради миналото на баща му. Налага се като архитект и през 1961 г. отива да специализира архитектура в Рим. Оперният певец Борис Христов му урежда прослушване в музикалната академия "Санта Чечилия" и е записан направо в трети курс. Пътят му по световните сцени е белязан от участия в Миланската скала, Метрополитен опера, Ковънт гардън, Гран опера и др. От 1968 до 2000 г. е солист на операта в Базел. Става любимият бас на Херберт фон Караян и от 1966 до 1976 г. участва в Залцбургския фестивал. Най-известните му изпълнения са в "Дон Карлос", "Борис Годунов" "Отело", "Риголето", "Кармен" и много други. В 38-годишната си кариера е пял в 105 роли на 85 сцени по света. Има десетки записи на грамофонни плочи и дискове. С Борис Христов са единствените български певци, включени в 16-те диска "Архив на певческото изкуство", издадени в Хамбург. Постоянното му местожителство бе в Базел. През 1991 г. президентът Желю Желев върна българското му гражданство и от тогава живееше през лятото в София.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...