Марияна Арсенова-Владимирова е класирана на първо място в приключилия конкурс за директор на столичния Държавен музикален и балетен център, както е известна оперетата. Арсенова и в момента е директор и участва в конкурса наравно с останалите кандидати.

На второ място е класирана Татяна Симеонова, съобщи Министерството на културата. За успешно издържали се считат кандидатите, които са събрали не по-малко от 2/3 от максималния брой 660 точки, тоест минимум 440 точки. Арсенова и Симеонова са минали този праг, но Арсенова е класирана първа. Тя е в ръководството на театъра от 2010 г. След обединението на Държавния музикален театър „Стефан Македонски” и балет „Арабеск” до октомври 2013 г. е заместник-директор и артистичен директор. След това стана титуляр. 

Арсенова има изключително интересна биография - тя е завършила първо акушерство, а след това се е ориентирала към пеенето, като през 1997 г. с конкурс става солистка на музикалния театър. 

Преди месец в интервю за "Труд" директорката обяви, че се е справила с дълговете на театъра, който преди година беше заплашен от министерството, че ще бъде превърнат в "открита сцена", тоест без собствени актьори. 

 

 

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата