Шедьовър на Иван Мърквича (1856-1938) излезе на светло след десетилетия, съобщи БНР.  „Тайната вечеря” на създателя на новото българско изобразително изкуство беше изложена в столичната галерия на "Шипка №6 в колекцията на Съюза на колекционерите на стари български майстори.

„Тайната вечеря” вероятно е била в нечий аристократичен салон, а след това захвърлена сред влага, прах и мухъл. Преди 30 години картината попада в частната колекция на пловдивския галерист Димитър Инджов. Той я купува в ужасно състояние и се налага да я реставрира няколко пъти, докато най-накрая тя придобие оригиналния си блясък. Колекционерът не разкрива подробности къде и при какви обстоятелства открива шедьовъра на Мърквичка.

Въпреки че библейският сюжет е популярен в живописта и Тайната вечеря” на Мърквичка повдига повече въпроси, отколкото да даде  отговори. На първо място се откроява мистерията: кой стои до лявото рамо на Спасителя – най-женствено рисуваният в историята на изкуството апостол – Йоан, или пък блудницата Мария Магдалена?

„Не мога да дам категоричен отговор, защото е процес на много сериозно изследване, но наистина има вероятност това да не е Йоан, а Мария Магдалена . Особено ако изхождаме от теориите на конспирациите и романите на Дан Браун, от писанията за Ордена на Сион, за тамплиерите, за това, че Христос е имал поколение от нея. А също и от факта, че старото познание и апокрифните книги започват да изчезват и историите да се прикриват. И на трапезата Христос й подава късче хляб, ако приемем, че действително е тя, докато върху лицата на апостолите са изписани емоции – някои са умислени и притеснени, други са в шок, трети пък задават въпроси – дали я храни, защо само нея, кой е седнал от лявата му страна – Йоан или Мария Магдалена. В много от картините, изобразяващи Тайната вечеря, Христос е над тленното, над материалното и на масата има само дървена чаша, няколко празни чинии и хляб. Тук чашата напомня за Свещения Граал в други интерпретации – с много орнаменти и прилича на скъпа царска чаша. Одеждите на Христос също изглеждат царски, дори има украшения по тях. Обикновено Юда Искариотски е седнал някъде в края на масата или пък е изобразен в сянка, както е при Леонардо, и само той няма ореол . При Мърквичка обаче той не е в края на масата, нито е в сянка, а се намира зад Йоан (Мария Магдалена) и целият е анфас. За първи път Юда е нарисуван толкова фронтално, почти колкото Христос – приведен, гузен, в ръцете си държи кесия, намек за трийсетте сребърника, заради които ще го предаде", разказва Инджов пред БНР.

Няма информация кога Мърквичка създава своята творба, защото годината върху картината не се разчита. Колекционерът обаче предполага, че тя е нарисувана в Чехия – още преди художникът да пристигне у нас през 1881 г. и да се превърне в един от основоположниците на новата (следосвобожденска) българска живопис. А едно от обясненията защо Мърквичка е предпочел да скрие шедьовъра си в сянката на нечий дом, звучи прозаично – той не е искал да си навлече гнева на църквата, влизайки в противоречие с някои от нейните канони.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Умните мъже бързо научават за какво иде реч в брака, глупавите продължават да се карат с жените.“

Ив Монтан, френски актьор и певец, роден на 13 октомври преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...