Американската оперна певица Джеси Норман е издъхнала в ранните часове на 1 октомври на възраст 74 години след усложнения от инцидент през 2015 г., съобщи "Дневник", позовавайки се на "Ройтерс".

Тя е починала в болница в Ню Йорк след септичен шок и множествена органна недостатъчност, свързани с усложнения от нараняване на гръбначния мозък преди четири години, обяви семейството й в изявление.

Родена в щата Джорджия, певицата прекарва по-голямата част от началото на кариерата си в Европа, преди да се качи на сцената в САЩ като вече известно и утвърдено драматично сопрано, което често е асоциирано с Вагнеровия репертоар.

На 24 години тя дебютира в Националната опера в Берлин в постановката "Танхойзер" от Рихард Вагнер. След спектакъла през декември 1969 г. критиците я описват като "най-големият глас след немското сопрано Лоте Леман".

Година по-късно се появява в САЩ в концертно изпълнение със Симфоничния оркестър на Питсбърг. Следват първите й изяви в Миланския оперен театър "Ла Скала" в "Аида" от Джузепе Верди и в "Ковънт Гардън" в "Троянци" от Ектор Берлиоз през 1972 г.

Десет години по-късно Джеси Норман прави американския си дебют на сцената на Филаделфийската опера в постановката "Едип цар" от Игор Стравински. През 1983 г. се качва и на сцената на операта "Метрополитън" в Ню Йорк.

Като една от най-популярните оперни певици през 80-те и 90-те години тя пее на встъпването в длъжност на президентите Роналд Рейгън и Бил Клинтън, както и на честванията по повод 60-ия рожден ден на британската кралица Елизабет. Тя е член на британската Кралска музикална академия, както и носител на четири награди "Грами", сред които и за цялостно творчество.

Семейството й написа, че се гордее с нейните музикални постижения и вдъхновението, което тя е донесла на публиката по целия свят, което ще продължава да радва мнозина.

В изявление си те допълват, че се гордеят също толкова много и с нейните хуманитарни начинания, насочени към гладуващите, бездомните, развитието на младежта и образованието в областта на културата и изкуствата.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...