Хорът днес.

Световноизвестният хор „Гусла“ навърши 95 години от създаването си с безплатен концерт в столичната зала  „България”.  Беше отбелязана и 35-годишната  творческа дейност с хора на главения художествен ръководител и диригент акад. Валентин Бобевски.

ИСТОРИЯТА

През 1924 г. патриархът на българското хорово изкуство акад. Добри Христов предлага името на стародавния български инструмент гусла на хористите, което те приемат. Сред основателите са Цветан Николов, Васил Стамболджиев, Добри Хаджиянков, Сотир Спанчев, Георги Рафаилов, Христо Кулелиев, Стоян Хаджибонев. Стоян Хаджибонев е бил награден от цар Борис III за заслугите си в хор „Гусла“ със сребърен кръст от Ордена на Св. Александър.Първият диригент е Добри Хаджиянков. В периода 1929 – 1930 г. диригент е Христо Манолов, а до 1960 г. ръководител на хора е Асен Димитров. Между 1960 и 1979 г. диригент е Васил Стефанов. От 1985 г. хорът се ръководи от Валентин Бобевски. През годините хорът е достигал до 110 души. Състои се от 60 певци, от които 34 тенори, 14 баритони, 12 баси.

Хорът е изнася над 4000 концерта в 52 страни – над 100 турнета пред повече от шест милиона слушатели. Участва в 36 конкурса и фестивали в Унгария, Полша, Италия, Испания, Великобритания, Япония, Франция, Германия, Гърция, Холандия. Носител е на 22 национални и международни награди, между които „Европейската среща на хоровете“ – Будапеща (1933), Републиканските фестивали на художествената самодейност – София и Пловдив (1959 – 1989), „Международния хоров конкурс“ – Хага (1971), „Международния хоров конкурс“ – Толоса, Испания (1974), Конкурса на BBC (1978), Международния хоров конкурс – „Майнхаузен“ (Франкфурт – 1993).

Неоценима е заслугата на хор „Гусла“ за изваждане от забвение и записването на CD на безсмъртната български родолюбиви песни „Велик е нашият войник“, „Шуми Марица“, „Край Босфора“ и много други.

Огромна е заслугата на хора за развитието на българската хорово-композиторска школа - от обработката на народни песни до авторски песни на съвременни композитори, много от които пишат творби специално за „Гусла“.

С високата стойност на художествената интерпретация, „Гусла“ е завоювал лауреатски звания от конкурси и фестивали в Будапеща, Рим, Ихлава, Хага, Майхаузен, Анкара, Кардица, Варна, Толоса и др. Гусларските гласове са звучали на международните фестивали Варненско лято, Софийски музикални седмици, Мартенски музикални дни, Варшавска есен, Вокали за Израел, в прочутите зали „Олимпия“ в Париж, „Гюрцених“ в Кьолн, „Финландия“ в Хелзинки и др.

Начело на хора са били едни от най-добрите български диригенти - Христо Манолов, Асен Димитров, Руслан Райчев, Васил Стефанов, Димитър Русков, Методи Матакиев. На „Гусларската школа“ дължат първите си успехи прочути световно известни певци като Борис Христов, Тодор Мазаров, Нуни Нанев, Любен Вишегонов, Петър В. Петров, Бойко Цветанов и др.

Хор „Гусла“ е носител на много национални и международни награди - орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен, „Почетен знак на град София“, „Златен плакет“ на БХС, „Златна лира“ на СБМТД, „Кристален плакет“ на СБК. В него са пели Борис Христов, Тодор Мазаров, Любомир Минчев.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...